ЖИВОТЪТ - ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО ИМАМЕ
Напоследък светът е изпаднал в истерия. Може би това е нещо ново за него, а може би не е. Някога хората са се тревожели за слънчевите затъмнения и бурите, треперели са пред тях в неведение за същността им, след това са се молели на Бог за душите си, вярвайки, че иначе ги чака Ад, водели са войни или са се пазели от чумата и глада, а сетне са се впускали в състезание с революцията, политиката и науката. Дали през всички тези векове все сме си мислили, че светът ще свърши съвсем скоро, че нещата няма как да бъдат по-зле, че сме порочни и съществуването ни няма смисъл, че се намираме насред най-лошия исторически период? Не бих могла да бъда сигурна.
Но знам от какво се боим сега.
Дупката в озоновия слой, кризата, нефтеният разлив в Мексиканския залив, клонирането на хора, терористичната заплаха, природните бедствия, свинският грип, своенравните температури, топенето на ледниците, НЛО, спада на коефициента на интелигентност сред населението, изчезването ...