ЖИВОТЪТ, КАКЪВТО Е (миниатюра)
(миниатюра)
Сред книжните цветя лежеше и една червена роза. Но никой не и обърна особено внимание.
Защото те всичките бяха мъртви...
© Вили Тодоров All rights reserved.
Apr 5, 2007, 5:52 PM
Comments
Comments
-
-
Не зная, Мойра! Според мен не е заразна! Просто една страна, подробност от живота! Втората му страна! Нали Ян и Ин са едно цяло!
Благодаря, че ме четете! -
-
Благодаря още веднъж, но нека, ако искате - да пренесем своя разговор някога в ICQ. Зная, че ще има какво да науча от всички вас! Убеден съм! Приятна вечер!
-
Вили, за теб имам впечатлението, че си безкрайно чувствителен и деликатен човек! Всичко, което е около нас е способно да ни нарани. Всичко! рози сме, някой червени, някои черни, други сиви - някои с претенции да са Винаги бели. Все едно - още сме в градината на света. В танца на цветята. Какъвто и да е той, дори стъпките да ни се спъват, дори някой да избързва, Нека танцуваме заедно! Та дори и да ни настъпват!
Editor's choice
Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬
slavi2002
КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...
Моето писмо до България 🇧🇬
slavi2002
Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...
За живота въобще 🇧🇬
Ready_4_whatever
Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...
Живот... 🇧🇬
tianna
В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...
Амортизация 🇧🇬
exuded
Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...
Когато бях овчарче 🇧🇬
exuded
Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...
