Как да не бъдем ограбени
Как да не бъдем ограбени
Как смятате - дали животът ни ограбва, или ни дарява? Въпросът е дали ние даряваме на себе си, или продаваме това, което имаме, за да спечелим уважението на другите. Звучи изтъркано, нали? Звучи изтъркано до момента, в който не прозрем истината. Едно време са връзвали магарета или волове, като пред тях са слагали малко сено. Те искат да достигнат сеното и така въртят механизма и вършеят или вадят вода. Не ви ли напомня за някого? Има хора, които нищо не правят, и други, които само тичат. Едните стоят жадни и обвиняват за това живота, другите вярват, че ако се затичат към сеното, ще намерят това, което им липсва. И така още една крачка, още едно усилие, още един метър. После се обръщаме и с изумление разбираме колко много вода сме извадили за другите, а пак сме жадни. Моралните норми в света са страшни, хомотът е здрав, пътят е утъпкан, хиляди копита са минали по него преди нас. Това ни дава увереността, че сме на прав път и продължаваме, докато имаме сили. Докато не паднем от изтощение и жажда, докато не се разярим така, че да намушкаме този, който наистина ни храни. Каква е тази глупост? Какъв е този живот, в който така сме се вкопчили и от който толкова искаме да избягаме? Това е въпросът на хилядолетията. Това е въпросът, на който ако намерим отговора, ще имаме живот вечен. Но тук отговорът не e просто дума или понятие, а жива сила, ножицата, която прерязва поводите, и храната и водата, която поглъщаме. Това е истината, която ни освобождава. Това е родината, в която се завръщаме. Завърнем ли се, намираме нашия Баща и нашата Майка, намираме любовта и щастието. Това, разбира се, е символично, но и вярно. Лъжата е в чужбина, в страстта, в припряността, в страха. Истината е целта на живота, родината, вдъхновението, безстрашието. Целият свят и цялото сътворение служат на тази цел - да открием себе си и чрез себе си онзи, който ни е създал, от който сме плът и кръв. Момент на дълбока интимност. Покъртителна драма - блудният син, който се завръща. Разтърсваща истина за този, който разбира, че самия той е главният герой. И безразличие за онези, които са тръгнали да намерят щастието си. Те не знаят защо блудният син се завръща с наведена глава. Те не знаят, че щастието не се търси, а се открива. По пътя към щастието ние градим своите кули. Бог, разбира се, не за първи път руши тези Вавилонски кули на хората. Ние недоумяваме защо е толкова жесток, а отговорът е: защото той е единственото същество, което знае действително от какво имаме нужда и което ни дарява, а не ни ограбва. И това, което ни е дал, никой не може да ни отнеме, защото е част от нас. Помислете - нима, ако градим в света, не стигаме до гордостта, а ако градим в себе си, не стигаме до силата. В първия случай даваме от силата си, а във втория я придобиваме. Но и от тези понятия трябва да сме свободни, ако не сме ги разбрали. Да живеем смело, както повелява душата ни, като винаги търсим истината и свободата. Свободата да бъдем себе си.
© Радослав Горновски All rights reserved.
.
