Елементарно – ще каже някой – включваш го в контакта и той ти студи ракията и салатката ! … И дори и не подозира колко хилядолетна мъдрост му е заключена вътре.

      Та – всеизвестно е, че неговата работа е да изсмуче топлината от камерата си и да я изхвърли навън, което правят и стандартните климатици. Обаче … модерните термопомпи, работещи с околния въздух, даже са се изхитрили да правят това, плюс обратното – дори при минус 10 градуса навън, те се ухитряват да изсмучат остатъчната топлина оттам и да я вкарат вътре ! Има и други видове термопомпи – геотермални или по – разпространените, работещи с отнемане на топлина от вода – туряш си външния приемник в кладенеца и се кефиш на жега през зимата .. малко е терсене, защото ‚отработената‘ вода трябва да се изхвъря някъде, но … кой го е грижа за това ? С две думи - те са чудесна добавка към комфорта на хората в къщата, но … като се съберат много маймуни на клона, през лятото те го правят по – горещо, а зимата –  по – студена 😊

      Добре де, това беше за запознаване на лаиците със очевидните тайни на хладилниците … ,

но – да се спрем на тайните тайни на основния принцип –

Пренасянето на проблема на чужда глава

Важно е бирата да е студена, а кебапчетата да са горещи !

Че кой го е грижа за навън ?

      Това основно правило го чух от изказванията на доцент Григор Сарийски. Той каза, че този принцип на хладилника важи абсолютно в сферата на икономиката – ‚Когато икономиката на една страна прегрее, тя обикновено го изнася в други страни‘ И това може да се екстраполира във всички останали области.

      По принцип във всяка една страна, независимо как е управлявана, ежедневно възникват проблеми, които първоначално се потушават чрез локално пръскане със спрей. Ако това не помогне и проблемът продължава да расте, се предприемат някакви публични мерки … ако и това не помогне, общественото мнение се подрязва через медиите, които с храсторез изрязвават кривите мнения и се използва методът за хранене на злоядо дете – размахва му се някаква играчка за отвличане на мнението и през това време се мушка лъжичката с хумана … Ако и това не помогне, проблема се изнася надалече (в друга страна) с обяснението, че там има ужасни проблеми и всички трябва да се радват, че тук е спокойно.

      По този перфектен начин проблемът се решава и методът се затвърждава. На практика международните отношения се градят на такива ‚термопомпи‘. Тези, които могат, изнасят боклуци (чисто нови или просто боклучави боклуци), идеи, ценности, правила, нравоучения, мечти и обещания … и като прахосмукачка се изсмукват обратно суровини, мозъци … и всичко, което с бакалска пресметливост ще струва по – евтино или без пари. Да не забравяме и съпътстващия ефект – една изнесена мижитурка там става брилянтен експерт, а на обратния път - един перспективен мозък става на чудесна гайка.

      Системата работи перфектно дълго време и привидно всички са доволни … докато нормално мераците на износителите не нараснат над определената човешка граница (апетитът идва с яденето и никога не може да се засити) – в този случай започва износ на оръжие и войни, конфликти под девиза ‚разделяй и владей‘, цветни революции и … Към изброеният списък трябва да добавим и износът на пари и определения. Малко известно е, че има два вида долари – за вътрешна и за външна употреба – втората група се изнася щедро навън, но по принцип трудно се приема обратно. Определенията – собственикът на термопомпата има правото да обявява избрани държави в демокрация или тирания, съответно водачите им се обявяват за международно признати носители на светли идеи или са кръволоци. Най – важната функция при всички случаи е да не се допусне някой друг да има дързостта да си направи собствена термопомпа, работеща на аналогичен принцип и конкурираща собствената.  Диапазонът е много широк и единствения критерий до къде ще се стигне е хладната пресметливост - каква е текущата печалба и колко още е останало за доизстискване до момента – когато просто си взимат шапката … без нещо като ‚извинете‘ …

Важно е бирата да е студена, а кебапчетата да са горещи !

Че кой го е грижа за навън ?

      И ако продължим с екстраполацията бих добавил, че методът на хладилника за пренасяне на болежката от една глава на друга … не важи само за политиката и икономиката на страните – не е задължително да е между търговци или държави …

Тези, които по някаква причина роптаят за неугледното настояще, започват да жонглират с

Времето и Историята

      Основната техника е да се префасонират миналите събития от историята за да се натъманят текущите им мераци и да формират някакво лично свое бъдеще. Като Термопомпи с развален регулатор смучат избрани пасажи от миналото, подгряват или изстудяват парчета от факти или измислици, подравняват ги по текущия официален шаблон и ‚исконните‘ ценности към които ни тикат … и се опитват да ги тикат обратно в съзнанието на хората като исторически истини. Амии – след солидната обработка, хората вече не си знаят пола, националността, религията, наплашени от пандемии, изкуствен интелект, климатични изменения … вече са способни да се сварят като жабите и да се поддадат на натрапваните с ‚добри намерения‘ заробващи пранги.

      И като завършек искам да спомена за една малка група хора, които като термопомпи получават всичко необходимо от този свят, изнасят презрение и се скриват на малки островчета или бомбоубежища, пък да става каквото ще с целия свят … но все още не могат да си купят безсмъртие.

---😎---

      И на тази тема все се сещам за една велика архивна комедия – „Раят на капитана‘ от 1953 та година. Капитан на пасажерски кораб, курсиращ постоянно между Гибралтар и Мароко, се изхитря да се ожени два пъти – след всяко плаване се завръща в къщи при жените си, които са прекрасни и с различен темперамент. И – раят продължава дълго до момента, когато двете се събират и се сприятеляват, а той се крие и ги наблюдава от далеко. Самия край не го помня (все пак беше комедия), но общото е, че е задължително да имаш две лица и да не допускаш да бъдеш разкрит 😊

---😎---

      Може още много да се пише по тези въпроси … бих добавил нещо встрани …

      Ей така, седиш си спокойно, хапваш си кебапчета и си пийваш биричка, доволен от уютната си бърлога … и за раздвижване на устата, по мяра на своята некомпетентност или заради капаците на очите, започваш да говориш и да пишеш мъдри неща за хорските проблеми … Обикновено се използва ‚Ефектът на пеперудата‘ - …

... Ако навремето се беше случило …‘ нямаше да е сегашното положение ‚ щеше да е много по – добре .. 😊

... А всъщност .. няма да е по – добре, а щеше да е встрани и задължително ще е по – различно … вероятно къщата нямаше да е толкова уютна, бирата щеше да бъде мътеница, а кебапчетата – парче сланина .. 😊