Dec 4, 2006, 2:57 PM

Както преди  

  Essays
1924 0 5
3 мин reading
Понякога изпитвам неудържимо желание да крещя,да плача,да се моля .
Друг път,предпочитам да остана сама,никой да не ме закача,да не ме търси,да не ми задава вечния въпрос:”Как си ?”
Просто да остана насаме със себе си,да помисля върху всичко преживяно,да си задам въпроса:”Стува ли си да продължиш напред ?”
Макар и само на 17 години,понякога се чувствам на два пъти по толкова,или и аз не зная точно.Нещо в моя живот се пропука ,точно как и какво се случи и аз не мога да си обясня,пък едва ли да успея да Ви кажа и на Вас.Всичко си вървеше добре,докато в един момент,пораснах,а може ми отдавна бях,но едва сега прогледнах реалността в очите.Понякога боли вечно да се самозалъгваш,да се отнасяш добре с хората около теб,а те да те имат за красива вещ,останала на дъното на някой скрин,сещайки се за нея че съществува ,само когато изпитват нужда от помощ,и нямат към кого другиго да се обърнат,неразбирайки че тази вещ,може би също има сърце и душа,и не иска да я почистват от прахта само когато се н ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Селфи All rights reserved.

Random works
: ??:??