Какво ме кара да си спомням миналото?
Трите етапа при живите същества са минало, настояще и бъдеще. Миналото не се забравя, зашото в него са най-светлите спомени на човека. То ни помага да продължим живота си. Чрез него ние се учим да поправяме грешките си. Без минало човечеството нямаше да съществува.
В миналото има щастливи и тъжни моменти. Те са нашата опора. Всеки си спомня хубавите моменти и грешките си. Хората винаги помнят радостните и тежки мигове. Не помнят маловажните неща, а други сякаш са сън.
Така е и при мен. Помня детските игри и прекрасните мигове със съучениците ми в училище. Смея се на писмата, написани до леля ми в чужбина.
Прекрасни са случките, които ни карат да си спомняме миналото с усмивка и тъга, защото никога няма да ги изживеем по същия начин.
Аз също знам, че всичко ще се промени. Ние ще пораснем и ще спрем детските си игри, а съучениците ни ще изчезнат като светъл сън. Никога няма да пиша писмата със смешните грешки. Децата искат да пораснат, а възрастните искат да се върнат в детството. Преди съм мислела възрастните за странни, но сега ги разбирам и отново искам да тичам с другите деца и да плача заради ожулените колена и лакти. Всичко това предизвиква усмивката ми и съжалявам, че е в миналото.
Така е и в училище. Вече съм в ново училище, с нови съученици и всичко ми се струва странно. Но след време ще си спомням за това с усмивка.
Миналото оставя светла диря в душите на хората. Неслучайно старите хора казват: "Човек без минало е като дърво без корен." Затова в основата на целия ни живот, включващ радост и щастие, беди и тревоги, стои миналото. Без него нямаше да съществуваме.
© Мария Бончева All rights reserved.
