Какво направи с мен?
Какво направи с мен? Как посмя, та аз те познавах само от седмица? Как се домогна до сърцето ми? Как посмя, не те ли е грижа? Дойде, доближи се до мен, показа ми това, което исках да видя, докосна ме там, където искаше, там, където исках аз, позволи ми да те обичам, видя ме такава, каквато исках да бъда. Помислих си, че този път ще е различно, че ти си различен, че има любов на този свят, че ти си любовта. Показа ми всичко това и след това реши да си тръгнеш. Реши, че не съм ти достатъчна и тръгна след друга, след нея. Не можа ли да избереш някоя друга? Каза, че искаш да бъдем приятели. Каза, че те е страх да не ме загубиш като приятелка, но защо съм ти след като няма да ме докосваш както преди. Как мога да ти бъда приятелка като знам, че мислиш за нея, за тази глупачка? Как мога след като ти ми показа един различен свят, изпълнен с любов? Как мога след като си мисля, че всеки път, когато ме погледнеш ще ми кажеш, че си глупак и си направил грешка и че ме искаш обратно до себе си? Как като всеки път, когато се доближиш до мен ми се иска да ме целунеш с онази страст? Как мога да те забравя като всеки път, когато си помисля, че мога да бъда щастлива, се сещам за теб и за разочарованието, което ми донесе? Как да допусна друг до себе си като искам теб? Как, кажи ми? Не мога, искам теб, никога няма да те забравя, винаги ще те чакам. Знам, че не трябва да те чакам и ще се надявам да се обърнеш и да ме докоснеш по онзи нежен начин! Искам те до себе си! Върни се! Чакам те! Обичам те!
© Елена Драгнева All rights reserved.
