Какво ще ни спаси?
Не плачи - никой няма да те съжали!
Не се моли - никой няма да те спаси!
....................................................
Какво ще ни спаси? - Глупавата порядъчност на всекидневието?
Утехата в паралелни светове?...
... Или безсмислените мечти, които знаем, че никога няма сбъднем?...
Кога разбираш,че си остарял? - Когато престанеш да се бориш...
Когато останеш в миналото...
Когато съжалението ти се превърне в
начин на живот.
За какво живееш? - За любов? За какво? - За да се мразиш по-малко...
За пари? За какво?- Да ядеш повече?... Да пиеш повече?... За да се опиташ да придадеш на живота си ценност, която знаеш, че той не заслужава.
Как точно умираме? - Всеки ден по малко, това е част от живота...
Глупави въпроси... излишни въпроси... това не са нито дълбините, които можем да достигнем, нито висините, които можем да изкачим...
... Това са хилави драсканици на хора, които мислят, че са Велики в самотата си, че дребните им извратености ги правят Гении... но се заблуждават! Те не знаят какво е страдание - Истинско страдание... такова, което те убива, но така че да не умреш... Те познават само глупавите "драми" на личния си безпорядък... Остават си същата паплач. Със същите консуматорски пориви, които наричат "Цели" - евфемизъм на всяка политика, на всяко общество... Никой няма нужда от поредния сериен продукт на социалната индустрия...
© Мирослава All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Толкова точно казано, бих казала заковано на място! Имаш 6 от мен!
-
"Как точно умираме? - Всеки ден по малко, това е част от живота..."
Интересно есе!Понякога всеки попада сред тези хора...Може би е неизбежно?Не знам.Аз ще съм тази с въпросите.
-
Аз усетих нещо различно и мисля, че разбрах мнението на един
"трезвен" реалист. Поздравления. -
преносно значение, не буквално
-
Направо ме хвърли в дълбок размисъл!За мода в настроенията от тебе чувам!
-
Вярно - става все по-модерно да си тъжен, да имаш сълзи и кръв по лицето, да си изпаднал, да си неграмотен... И ако някой ти каже, че е щастлив, няма да му повярваш. Ами да сме си тъжни тогава
-
Много добро есе! Тези въпроси наистина са излишни, дори и те да получат някакъв отговор, няма спасение! Животът си е страдание и винаги убива бавно или бързо, а в резултат на това по-късно или по-рано идва краят! Поздрави!
-
Получаваш шестичка от мен, но не защото съм напълно съгласен, а защото наистина ми допадна начина ти на изразяване. Иначе частта "(...)хилави драсканици на хора, които мислят, че са Велики в самотата си, че дребните им извратености ги правят Гении... но се заблуждават! Те не знаят какво е страдание - Истинско страдание... такова, което те убива, но така, че да не умреш... (...)" и "(...)Никой няма нужда от поредния сериен продукт на социалната индустрия)" са си в пълно противоречие - поне ако аз ги разбирам правилно (извини ме, ако не е така, все пак минава един след полунощ). По принцип хората, изолиращи се от обществото, потъвайки в самота, го правят именно, за да избягат от конвейра на "социалната индустрия". И именно те са хората, най-добре познаващи болката, висиние и низините на човешката душа.
Най-искренни поздрави. -
Ухааа!
Искам първо да изкажа най-сърдечни благодарности за коментара който си ми направила(или по-точно за стиха), после трябва да отбележа, че ако след прочетеното от мен още твърдиш, че си бездарна значи имаш грешна преценка за себе си, която аз някак си ще се опитам да поправя!
Това което си написала е изтъкано от истинност, реализъм и дълновидност - за мен беше удоволствие да прочета и да се насладя на анализираните от теб теми.
Продължавай да пишеш!
Поздрави* -
Разтресе ме!
И за съжаление - така е! -
Толкова отчайващо реално! Господи, наистина ли е така!Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
