Научих се без да гледам - да те виждам... Без да слушам - да те чувам... Научих се през сълзи да се смея... Да търся, докато те намеря... Научих се на много неща и научих, че без теб не мога да живея... Знаеш ли какво е да жертваш всичко, в което си вярвал, да забравиш достойнството си и да нарушиш принципите си заради един-единствен човек? Знаеш ли какво е да обичаш един човек, но не просто да го обичаш, а да изгаряш за него? Знаеш ли какво е да ти е отнето всичко което имаш, а ти да породължаваш да даваш още и още... без да получаваш това, което искаш в замяна? Знаеш ли какво е да си се раздал до такава степен, че да не ти е останало нищичко? Знаеш ли какво е да заспиваш и да се будиш с мисълта за един-единствен човек, който е безразличен към теб? Знаеш ли какво е да се усмихваш, а вътрешно да плачеш и душата ти да крещи от болка? Знаеш ли какво е да знаеш, че си изплакал всичките си сълзи, но в моменти на самота да има още и още? Знаеш ли какво е да пиеш от сълзите си и да се давиш в горчилката? Знаеш ли какво е да си наранен до такава степен, че да нямаш сили да плачеш с глас, а безмълвно да ридаеш, да се задушаваш, да се гърчиш и да се вкопчваш в себе си? Знаеш ли какво е да живееш за мига, когато той ще е до теб, а през останалото време да си разкъсана от ревност, тъга и болка? Знаеш ли какво е да забиеш нокти в кожата си, за да усетиш собствената си болка? Знаеш ли какво е да докосваш и да усещаш празнината под пръстите си? Знаеш ли какво е да умреш заедно с една любов? Знаеш ли какво е да ти разбият сърцето?
Май не знаеш, защото, ако знаеше, нямаше да ми причиняваш тази безкрайна болка...
© Мария Йорданова All rights reserved.