Като дете
... като дете ми се иска да си представям, че прегръщам облаците. Така жадувам светлината да попива в очите ми и да виждам неща, които не могат да се видят с окото на зрелия човек. Насладата от птичите песни е реална в спомените, но сега ухото ми не може да чуе...
Иначе те продължават да си чуруликат и невръстните да разбират точно какво възпяват.
... като дете ми се иска да откъсна цвете и да виждам в току-що порасналите му листа как принцесата чака баща си да се върне от лов; как великият крал прегръща единственото си дете, а след това заедно се разхождат край езерото с лилиите. Приказка за мечтите.
... като дете ми се иска да живея в страната на чудесата и да бъда приказно същество от сънищата. Тогава ще нося само щастливи пухчета. И ще си измисля цветове, които ще разпознаваме само аз и този, който може да вижда през атмосферата.
© Любомира Любенова All rights reserved.
Лично аз,никога не бих написал онзи абзац,с по тъмния шрифт.