Събудени сме. Навън е чисто и зелено. Събота е.

             Паролата ни днес е „кифла”. Много поезия има в думата „кифла”.

 Въобще, на различните етапи от връзката ни, паролите ни са били различни. Имало е халва, вафла, семки, но най-гадните бяха „хляб” и „фас”. Чудовищно жестоки.       

Вървя.                                                                                                                                            Слънцето е над облаците и цялото небе се е надигнало, много е красиво. Едно от врабчетата ми се обяснява в любов. Дълго го търся в зеленото младо дърво. Мириша го. Вървя. Вървя по сутрешната съботна улица и си мисля за ей такава поезия. Едно дребничко пекинезче, ме познава отдалече и се опитва да ме ухапе. Разкарвам го.  

Обикновенно купувам по две кифли. Днес една. Това е едно малко павилионче, на пазара. Вътре работят три жени и един мъж.

Докато чакам, гледам тестото – бухнало и бяло. Втасало. Понякога е разрязано, понякога разточено. Голяма магия има в това наше българско тесто. Голяма поезия. Тесто!                                                                                                                                            Зелените жита от нивите се разлюляват пред очите ми – пролетни и млади. Добруджански и тракийски. На педя от земята. Гъсти и силни. Люлее се море от хляб. Кифла. Кифла.

Редът ми е дошъл. Слънцето изгрява и на мен ми замирисва на изпотени житни       стръкове. Прибирам се омаяна от преживяното.  

Той се облича.

-          Закъснявам.

Миглите и веждите, косата му са влажни. В очите му - засети ниви с жита и ръж. Тежат!

Клепачите му трепват, натежават, натежават, влажните ресници блясват, говорят ми:

       „Не се тревожи... свикнал съм... довечера в житата, в цъфналата ръж. Сега житата... жътвата... Хлябът ни!

Кифлата стои на масата, недокосната от двама ни...

                                                                                            Стефка Галева

                                                                                             гр. Силистра – Сандански