Студени водни капки опръскаха лицето му. Една вълна се разби в скалите и заля босите му крака. Вятърът брулеше косите му, но мъжът не забелязваше нито него, нито солените капки, които пръскaха лицето му. Мислите му бяха насочени към младата жена зад него, която поставяше дървения си триножник на пясъка. С периферното си зрение мъжът долавяше всяко нейно движение и дори му стана смешно, виждайки неуспешните и опити да забие статива дълбоко в пясъка! Но не помръдна! Остана безмълвен и неподвижен, вглъбен в собствените си мисли, които колкото и да искаше, не можеше да отклони от нея.
Жената най-накрая закрепи статива си и започна да рисува. Сега, необезпокоен от нейните резки движения, мъжът можеше да продължи да размишлява. И пак за нея! С нея беше свързан неговият живот вече две тодини. Колко бързо минаваше времето! Той си спомни за прекрасните вечери, които двамата прекарваха унесени в разговори. Неусетно след това дойде промяната. Бракът, работата, задълженията, като че ли сложиха спи ...