Понякога заради един човек се кълнеш, че ще си винаги негов и ще го обичаш до края...и след това,

но когато забележиш, че няма смисъл и се откажеш, тогава какво?

Излиза ли, че не си верен на любовта, че не го обичаш, че не изгаряш за него, а всъщност е точно обратното...

Когато видиш, че няма смисъл да се бориш за даден човек...не ти остава нищо, освен да се откажеш.

Но все пак... това съвсем не означава, че не го обичаш, просто щом той няма чувства към теб, не мисля, че може да се направи нещо, за да може той да те заобича. И звездите и луната да му свалиш, все е тая.

*изключение*

(Не се старая да се харесвам на всеки и да пиша по правилата, всъщност пиша неща, които ми идват отвътре, неща, които чувствам истински. Повечето неща, които започвам да пиша тук, всъщност са преразказ на живота ми.

Просто искам да споделям чувствата си някъде.

Харесвам се такава, каквато съм и не желая да се променям.)

Искрени извинения, ако има нещо!