Нуждае ли се от спасение днес човекът? От какво трябва да се спасим? От безчувствието на двадесети век? Или от безразумността на съвременния човек?
Разумът е това, което ни отличава от животните. Човекът е мислещо и разумно същество. А животните действат инстинктивно, първосигнално.
В днешно време разумните хора са отхвърлени от обществото. Те правят всичко по правилата. Следват установените принципи. Никога не прекрачват границата. Тези хора са скучни. Сиви. Безлични. Бездушни. Техният поглед е празен. Няма я онази искрица, която да напомня, че са живи. Да, те са живи мъртъвци, бездушни движещи се същества. Не чувстват. Не живеят истински. Те просто съществуват. А дали някога преди са чувствали? Разумните хора са загубили способността си да се радват на малките неща в живота. Вперили поглед в сивото си ежедневие, не виждат всъщност колко пъстър е светът.
Дали чувствата ще спасят света?
Чувствата са тези, които ни отличават от бездушните. Тези хора са щастливи и от малкото, което им дава животът.
Много от хората, изпълнени с положителни емоции, не са интелектуалци. Те просто са доволни от живота си. Те чувстват, без да мислят. Изпълнени са с живот и позитивизъм. Не се стремят към покоряването на недостижими върхове. Емоционалните хора често не са приемани от обществото. Но те не го осъзнават, защото са доволни от света, в който живеят. Защото те сами редят пъзела на живота си. Техният свят е изпълнен с мечти за един по-добър живот. Трябва ли обаче те да бъдат спасени? Разумът или чувствата ще ги спасят?
Какво е разум? Какво е Чувство? Ще спасят ли те човека от самоунищожение? Ще му помогнат ли да преоткрие истински важните неща в живота? А кои са истински важните неща в живота? Тези, които са резултат от разума? Или тези, които подвластни на чувствата?
Опитомената лисица от литературната приказка на Екзюпери „Малкия принц” беше казала: „Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.” Тогава кои са тези неща невидими за очите, но най-истински в живота? Не са ли именно разумът и чувствата?
Разумът ми казва,че в живота успяват нахалните и болно амбициозните.
Сърцето ми обаче, се бунтува и не иска да се съгласи, че трябва а жертва чувствата си в името на постигането на някаква цел…
Понякога ми се иска да изкрещя пред целия свят, че аз съм разумно човешко същество, с ранима човешка душа и с красиви тийнейджърски мечти, търсещо Истината. Но каква е Истината? Разумът или чувствата ще спасят – или ще унищожат – човека? Жестока истина! Почти като съвременната действителност… както казва Надежда Захариева в едно от любимите ми стихотворения: „О, Истино коварно обла, по-безпощадна от куршума!”. Истината е, че в мен се борят две души – едната Разумната, другата – Чувствителната. Понякога си мисля, че ако те, двете, се разбират аз ще бъда най-щастливото момиче на света… Но те се борят в мен! Разумната ме съветва да бъда примерна, отговорна, изпълнителна. А Чувствителната настоява да не губя пътя към сърцето, защото само с него виждам най-истинските неща в живота. Невидимите неща – обичта, добротата, радостта, приятелството… – това са истинските неща, които са видими само със Сърцето. А какво се вижда с Разума? Само материалното ли? Не е ли Разумът най-верният ми събеседник? Той е този, който ме кара да се развивам интелектуално. Тай е този, който ме кара да бъда упорита и да вървя към поставените си цели. Той е този, който… е моят „Минотавър зъл, лабиринта на моята душа обитаващ”. Да, така е, в лабиринта на моята душа се крият Разумът и чувствата. Кой е по-властният – Разумът или Сърцето? Господ Бог е дал Разум на човека. Разумът е най-висшата сила на света. Но как я използва човека? Създава ядрени бомби, предизвиква войни, нарушава баланса на природата… Създава нещастия за хората, които са водени в живота си от чувствата. Но можем ли да кажем, че чувствата са победени от Разума? Със сигурност – не! Чувствата са водеща светлина на всеки човек, която му показва пътеката в живота.
Мисля си колко хубаво би било, ако най-великата сила в света – Разумът и светлината – Чувствата, живеят в разбирателство.
И защо всъщност човекът трябва да бъде спасен от нещо, ако разумът и чувствата живеят в хармония? Тогава чувствата ще подсказват на разума, че не трябва да има нещастни хора по света. А разумът ще действа само в името на доброто. Но Истината е, че разумът и доброто винаги са били в двубой и човекът има нужда да бъде спасен от този двубой! Как? Още не знам… Но ще открия СВОЯТА истина!...
© Мария All rights reserved.
Това е една от вечните борби - между разума и чувствата! Няма да спирам! Продължавам да я търся - Истината!!!
Отново ти благодаря! Поздрави и прегръдки!!!