Кога...?

                                                                          Кога...?

Кога най-сетне и за мен ще има щастие…? Кога и аз ще се радвам истински на нещо?Кога ще срещна любовта?! До кога ще бъда самотна?! Нима не заслужавам и аз щастие?!

Мислех, че съм срещнала момчето, но се оказа, че съм объркала и то много. Мислех, че и той има чувства към мен, но отново бях объркала. Сега само си спомням общите ни спомени, само мисля за това, което можеше да бъде и за това, което е сега. За това, което можеше да бъде, ако аз не бях постъпила слупаво и грешно. Боли ме, като знам, че аз съм виновна за моето нещастие. Правих много опити да те забравя, да спра да те търся, но човек не може да заповяда на сърцето си какво да чувства...

Имаше дни, в които бях щастлива - дни, в които непрекъсното си около мен. Дни, в които самотата беше до мен - дни, в които не чувах гласа ти.

Плаках... много плаках и за какво ли?!  За да осъзная накрая, че не си ти момчето, което чакам, че не ме заслужаваш, че има и други.

За това ли пропилях всичките си сълзи?!

... Но не, аз няма да се предам... ще вървя напред с гордо вдигната глава, въпреки че само аз ще си знам какво ми е на душата... Знам и вярвам,  че ще срещна човека, който е за мен, който ме заслужава и с който ще бъда щастлива и обичана... Тогава само споменът ще остане за теб... Ти ще си минало!!!