-Тишината е цвете
спрях си кабелната
пуснах си облаците
мислех, че летя-
а излиташе от мен калта... изпарение от... -
рецитираше той поредното си избуяло стихче. Знаеш ли защо търся самотата?
Защото тя винаги си е тя, дори за момент да ме напусне, аз знам, че ще се върне и знам, че никога няма да ме измами, да ме разочарова. Но за да стане това, се иска да я видиш истинска. А когато са натрупани в очите ти налепи от заобикалящия те хаос, я виждаш малко изкривена и можеш да почнеш да бягаш от нея или да се вторачваш без да я разбираш и да си я хванал за гушата и да се бориш с нея и вместо да разбереш, че ти е приятел, ти става враг. Мислил съм си като по-млад, че тя идва или си отива, изчезва, а пък тя винаги е тук. Въпросът е, че понякога оставаме насаме с нея и я гледаме в очите и ако съм си изчистил очите, мога да я "видя" такава каквато е и винаги тя си е тя и може да ми помогне, защото е част от мен. Иначе в живота си, усещам, че много неща имат срок на годност. И много отношения т ...