Когато тишината заглушава и мракът заслепява, тогава си спомням за теб. Тогава в беззвучната нощ до мен достигат забравени мелодии, песни, на които някога танцувахме. Тогава усещам отново, че не съм сама, че някой ме обича...макар не винаги да е до мен. Тихичко си тананикам, за да не събудя спящия свят, тайничко мечтая старите дни да се върнат и отново да бъда щастлива, отново да се смея, защото аз искам, а не защото всички ми казват да бъда щастлива. Какво пък знаят те? Толкова ли са глупави, за да не видят, че е най-трудно да се преструваш? Така ми се иска да ме оставят на спокойствие, да ме оставят сама със спомените за теб. Е вярно, няма да бъда идеалната дъщеря, сестра или приятелка, но ще бъда много по-спокойна.
Когато тишината заглушава и мракът заслепява, тогава си спомням за теб. Тогава в непрогледната нощ виждам слънчевите летни лъчи, усещам горещия пясък под босите си крака и дочувам шума на морските вълни. Тогава чувам гласа ти да ме вика, влизам в морето, за да ме научиш д ...