Има много тъжни филми по света, но този, който ме натъжава най-много, е филмът, в който участваме всички ние - животът! По-скоро този филм не е тъжен, а покъртителен. Понякога е куклено шоу, в което ние сме марионетките, разигравани и подигравани. Друг път е военно криминале, което завършва жестоко за семейства, деца, неизживели щастието да имат баща. Но най-тъжната част на този филм-фарс е гледната точка на тези, които го режисират. Ние им поверяваме сценария, с надеждата той да бъде весел и безгрижен, но се превръща в страдание, а режисьорите гледат с насмешка на цялото мъчение и глад, които са създали, и затварят снимачната площадка за тези, които се нуждаят от роля, а не от изолация...