Коледна меланхолия
Отново наближават Коледа и Нова година. Странни чувства ме връхлитат, спомени от минали празници, хора, които вече не са между живите, незабравими получени подаръци... Но над всичко това се извисява усещането, че съм изгубила себе си. Вече нищо не е както преди. Помня колко се радвах на Коледа и Нова година, но напоследък радостта ми е примесена с тъга. дали е защото съм порастнала вече и детските илюзии отдавна са се изпарили? Не, не искам да мисля, че е така. Та аз все още съм дете. И като едно дете, въпреки всичко, се радва, че отново ще преживее Рождество Христово. С надеждата, че пак на Великден Христос ще възкръсне и светът ще стане по-добър. Да, Христос. Изобщо замисляме ли се за неговото участие в тези празници? На 24 декемри празнуваме раждането Му от 2000 години. Не е ли именно Той "почетният гост", така да се каже? Не стана ли Коледата твърде комерсиална? Може би отчасти тъгата ми по празниците се дължи именно на цялото това опредметяване на свелия празник.
Но въпреки всичко изпитвам и трепет. Защото малката ми братовчедка ще бъде ощастливена с подарък от мен, който с много обич й избрах. Защото тя от вече осем години присъства в живота ми и се радвам, че я има. Именно заради това дете надеждата ми не угасва напълно. Защото тя може би още вярва в Дядо Коледа. И благодарение на нея не забравям какво е да си дете. Все още не.
Малко объркано е сигурно това, което написах, но имах нужда да споделя.
© Ниара Норууд All rights reserved.
