Коледно есе - от Фестивала
Коледа? Сняг, подаръци, белобрад старец, уютни семейни вечери... Усмивки, щастие, коледно настроение.
И едно дете, новородено - невинно и чисто. Гледа. А очите му... Очите му са тъгата...
И болката... И недокоснатата душа.
Коледа ли? Сбъднати мечти, спокойствие, прегръдки, целувки...
Малките му ръчички протегнати за помощ. Вдишва. От радостите и горчилката. Страхът от живота залива душата му... Проплакване, после суматоха...
Дете, родено на Коледа - чудо. Обречено да живее в самота, безименно, без топли ласки... Дете, родено, за да изкупи всичките ни грехове... Ничие дете. И дете на всички.
Първата Коледа, първите стъпки. Първите чувства, първите мисли.
Първият живот на новите ни надежди - нашите Коледни деца. Защото затова е
Коледа - Рождество. Да сбъднем несбъднатите си мечти. Да поплачем за невъзможните.
Да преоткрием живота си и да издирим новите си стремежи. Край и начало, тъга и радост, болка и щастие... Всичко е Коледа. Уникално. Неповторимо. Коледно.
© Вили All rights reserved.
