Напразно се опитвам да си отговоря на този въпрос, отговорът винаги е - "Той е безценен." Но тази безценица ме плаши...
   От много време насам (може би откакто се помя) винаги съм мечтала... мечтала... и за щастите винаги мечтите ми са се сбъдвали.
   Звучи прекалено хубаво, нали?! Да, но е страшно, защото човек не винаги си пожелава това, от което наистина има нужда.
   Та... относно безценицата на хората.
   Според мен човешките създания имат цена, но тя не се заплаща с банкноти, нито със монети, а с добрини или злини.
   Ако навличаме на даден човек само беди и неприятности, ако му се подиграваме или го оскърбяваме по какъвто и да е начин, то той малко  по малко се обезценява т.е. сваля сам цената си, докато не сложи въображаемата табела "РАЗПРОДАЖБА" и започне да се предлага в отстъпка душевно. И това се забелязва от останалите, които по стара традиция знаят, че "Евтиното излиза много скъпо" и го изолират, докато даденият човек сам не се изхвърли през някоя тераса, като боклука, който хвърлят хората, живеещи в панели, очаквайки, че там долу някой кош за боклук ще го изяде и рециклира.
   А ако надценяваме един човек, ако винаги го подкрепяме, обичаме, помагаме му и го идеализираме, той определено ще вдигне цената си. Ще сложи табела с надпис "МАРКОВА СТОКА" и всеки ще иска да е с него, да се движи в компанията му и т.н. Този човек струва много, ще си кажат хората и най-вероятно няма да се запитат защо и с какво го е заслужил, дали това е реалната му цена...! Просто ще го приемат като велика личност и ще продължават да го боготворят. Та, дай Боже, намали малко от стоките си или им даде нещо на вересия, което ще окачат на стената и ще се хвалят на внуците си - "Какъв Човек са познавали".
Колко добрини е правел... а оня добряк, когото мачкаха и заплюваха, изглеждащ неописуемо лош и зъл, едва ли не измамник, но измамника, на когото можеха да се доверят и никога не ги предаваше, защо никой не оцени добродетелите му, усилията му?
Ще се опитват да направят децата си като онзи с табелата "МАРКОВА СТОКА", като им правят забележка за най-малкото различие от идеала, когото дори не познават както трябва. 
Да, започва се от забележки, след това лошо държание, неуважение, безразличие и подценяване.
   Дано обаче подценените хора да немерят сили да се докажат като качество на пазара, защото в противен случай ще сложат табелата "РАЗПРОДАЖБА" и ще свършат като онзи човек, който скочи през терасата, без да улучи кофата за смет и загина.
Може би се питате какво стана с надценявания?!.
Ами... да кажем, че рано или късно (но по-често  твърде късно) хората разбират, че сами определят цената на стоката, която купуват. 

А колко струват вашите близки и защо сте им сложили такава цена?