Напразно се опитвам да си отговоря на този въпрос, отговорът винаги е - "Той е безценен." Но тази безценица ме плаши...
От много време насам (може би откакто се помя) винаги съм мечтала... мечтала... и за щастите винаги мечтите ми са се сбъдвали.
Звучи прекалено хубаво, нали?! Да, но е страшно, защото човек не винаги си пожелава това, от което наистина има нужда.
Та... относно безценицата на хората.
Според мен човешките създания имат цена, но тя не се заплаща с банкноти, нито със монети, а с добрини или злини.
Ако навличаме на даден човек само беди и неприятности, ако му се подиграваме или го оскърбяваме по какъвто и да е начин, то той малко по малко се обезценява т.е. сваля сам цената си, докато не сложи въображаемата табела "РАЗПРОДАЖБА" и започне да се предлага в отстъпка душевно. И това се забелязва от останалите, които по стара традиция знаят, че "Евтиното излиза много скъпо" и го изолират, докато даденият човек сам не се изхвърли през някоя тераса, като боклука, който хвърлят хор ...