Колкото и да те няма, един ден ще се върнеш
1 min reading
Днес минах близо до мястото, където се запознахме. Толкова близо до мястото, където за първи път ме целуна, че почти усетих устните ти по своите, както в онзи ден. Улиците разказваха за миналото, а аз безмълвно отминавах метър след метър, вгледана в пътя напред. Погледът ми беше на равнището на хоризонта, откъдето за първи път видях усмивката ти, за момент на лицето ми се появи онзи блясък, който ти върна в живота ми. Спомних си за първия момент, на първата усмивка, в първия миг на най-първата ни среща. Спомних си красотата, която внесе в сърцето ми. В миг вкусът в устата ми се промени, усещах дъха си, чувствах те толкова близо до себе си, че вече не усещах страх от волана.
Толкова силно исках да те видя на мястото, от което всичко започна, че за малко да изгубя контрол над мислите си. Понякога те обичам толкова силно на ум, че изпод устните ми ще се изтърколят всички думи, които пазя само за теб. Не е егоизъм, когато искам да ги пазя за теб, нали? Дори да е егоистично, аз не искам да споделям със света колко много те обичам. Не искам никой да разбира, че ти си изгревът и залезът в деня ми. Тъмното и светлината на съня ми. Ти си моят живот. Обичам те!
Имам една цел - това си ти!
Толкова силно исках да те видя на мястото, от което всичко започна, че за малко да изгубя контрол над мислите си. Понякога те обичам толкова силно на ум, че изпод устните ми ще се изтърколят всички думи, които пазя само за теб. Не е егоизъм, когато искам да ги пазя за теб, нали? Дори да е егоистично, аз не искам да споделям със света колко много те обичам. Не искам никой да разбира, че ти си изгревът и залезът в деня ми. Тъмното и светлината на съня ми. Ти си моят живот. Обичам те!
Имам една цел - това си ти!
© Вяра Ангарева All rights reserved.
