Не ми трябва здрав разум, нито основателна причина...
Защото съдбата понякога има по-голяма фантазия от нас самите. Изпраща в ръцете ни копнежите, които да докоснем, да усетим и да вкусим от сладострастните емоции. Копнежите, които носим като пиявици в ума си и внезапно ни ги отнема, оставя следа на откраднато време.
Съдбата ни изпраща това, от което се нуждаем, позволява ни да го подържим в ръцете си, след което го изтръгва като ураган - дърво. Без да ни остави дори да осъзнаем какво имаме, да осъзнаем какво губим и без право да му се порадваме колкото желаем. Кара ни да осмучем миговете, докато останем без дъх и да попием всяка капка от времето, което ни остава. Не ни оставя друг избор, не ни оставя миг покой. Принуждава ни да изживеем желанията си СЕГА в настоящия момент, защото утре ще е прекалено късно. Времето ни притиска, дъхът не достига, крясъкът е някак излишен, а ние така силно искаме да кажем на времето да спре, но уви - напук на нас, то още по-бързо лети.
Как никога не ни ...