Koпнеж. Лагуната и намеренията ни останаха при златния пясък... Простора на хоризонталните ни тела отесня. А и те вече са само вертикални и такива ще продължават да бъдат. Поехме напряко през миговете и затова те се изчерпаха...

Втори копнеж. Свинкс и загадки... може би чиста мистерия, а може би не. Не се знае знае ли се... Безкрайна е сантименталната стойност на моето море. То тече във вените ми и блика неизбежно!
Пореден копнеж. Навярно изтощен от сблъсъците на интересите ни... Разлика в двете множества има, а и тази разлика сме ние... с теб. Двамата. Аз и Tи. Ти vs. Mен. Заедно обаче... сме склонни да засищаме либидото си! Мамка му. Извини наглото ми държание... развързах връзките на сдържаността си - и сега какво?!

Копнежът е още в сила... 

                                                                                                       *край*