Корабокрушението на моят съвременник

Корабокрушенецът е образ на човек, който е загубил нещо. Той съществува във всеки от нас, защото всеки ден ние губим и печелим по малко. Но корабокрушението не се явява в това, че губим нещата, а че оставяме духът ни да бъде сломен, защото сме ги изгубили. Хората спират да вярват, че могат да се борят, губят вяра в себе си, в способностите си и в успеха си, а истината е, че могат да направят много, стига да искат. Когато те са добри и ги сполети нещо лошо, се чудят защо се е случило това, без да си дават сметка, че трябва да правят добро въпреки това. Корабокрушението се вижда във всеки човек, който лъже, защото не е достатъчно смел да каже истината и да се изправи срещу нея или в онзи, който се оставя да бъде стъпкан, защото не е достатъчно смел да се опълчи или просто защото го е страх. Във всеки, който просто дава поредните обещания, без да ги изпълнява, отнася се за онзи, който само говори, без да действа и никога не си дава сметка, че хората, които го обичат, вярват в него, а той предава доверието им с всяка минута. Виждам корабокрушенеца всеки ден в онзи, който казва, че не може, без дори да е опитал, или в онзи, който се оплаква от ситуацията, в която е, и чака някой да я промени, без да се опита сам, той чака животът му да започне, без да разбира, че той вече тече. Корабокрушенецът е там, където са онези хора, които се представят за приятели, а в труден момент никога не подават ръка, той е там, където са лицемерите, егоистите и скъперниците. Корабокрушенци са хората, които само съдят останалите, но никога не се вглеждат в себе си, тези, които нямат уважение, тези, които не умеят да прощават, тези, на които не им пука, тези, които не се радват на малките неща, тези, които мразят, без дори да има причина, тези, които не вярват в красотата на мечтите, боят се да бъдат свободни и никога не рискуват. Тези, които се мислят за повече от другите и онези, които никога не признават грешките си и това, което е по-страшно, че никога не се учат от тях. Корабокрушението е в хората постоянно, но зависи от нас дали ще стоим и ще тъпчем пясъка на брега, питайки се как сме достигнали до тук или ще направим крачка напред. Една крачка, изпълнена с надежда, една крачка, която ще промени цялото ни съществуване, защото вече няма да сме корабокрушенци, а оцеляващи – хора, които се борят.

Не бъдете корабокрушенци, бъдете борци!