Котка или птица, или какво е реалност
1 min reading
Погледнах я, спеше на леглото свита на кълбо, или поне така я виждах, така я възприемах, може би не е била на кълбо, може би дори не е котка, продължавах да я гледам и не разбирах защо точно котка, защо не куче или птица. Гледах я, но пред мен стоеше котка с лапи, козина, и всички котешки черти. И пак си казах - това не е котка, това е птица, нещо много силно ме теглеше към това. Тя е птица само в представите ни, това е котка и може би, докато се ближе тя размахва крила, опитвайки се да достигне дъното на небето. Дали тя наистина беше птица, или аз полудявах. Сигурно мнозина от вас ще си помислят, че е така, а малцината, които не си го помислят, сигурно са луди! Да, това е котка в реалността, създадена от разбиранята ни за света, затворени в стереотипна реалност. Но всъщност тя е толкова измислена и абсурдна, колкото и птицата, затворена в образа на котка. А може би аз не съм аз, може би и аз съм птица! Ако съм птица, значи в момента летя някъде, преследвайки вятъра! Но пък, ако пиша това, значи съм човек, който описва нещо, което иска да бъде. И двете могат да бъдат истина, но всеки нормален човек би приел само второто. Аз не мога да кажа, че съм съгласен с някое от тези твърдения. Единственото, което мога да знам е, че съм нещо, но това всеки го знае. Следователно, аз знам, че нищо не знам, знам, че и вие не знаете.
ПС: Всичко казано тук, може да ви се стори абсурдно, глупаво, ненормално, може да ме сметнете за глупак или за луд! А може и да сте прави... За мен истината винаги се крие по средата, между реалното и нереалното.
ПС: Всичко казано тук, може да ви се стори абсурдно, глупаво, ненормално, може да ме сметнете за глупак или за луд! А може и да сте прави... За мен истината винаги се крие по средата, между реалното и нереалното.
