real_def
67 results
842
Щом настъпи нощ, очи затварям,
мисълта ми морна да блуждае,
а сърцето само "обичам те" повтаря,
но кой обича и то не знае.
Легнал там, в легло студено, ...
мисълта ми морна да блуждае,
а сърцето само "обичам те" повтаря,
но кой обича и то не знае.
Легнал там, в легло студено, ...
806
1859
Моята поезия е за младите,
за нашето развалено поколение,
не за вас, които бяхте по площадите
и се борехте за някакво освобождение.
За тия, които са като мен, ...
за нашето развалено поколение,
не за вас, които бяхте по площадите
и се борехте за някакво освобождение.
За тия, които са като мен, ...
1026
1
6
1761
Пълни се мутрата с гняв,
кръвта във вените се блъска,
ти стискаш юмрука си корав,
сърцето в юмрука ти се пръска!
Цветът от очите ти изтича, ...
кръвта във вените се блъска,
ти стискаш юмрука си корав,
сърцето в юмрука ти се пръска!
Цветът от очите ти изтича, ...
765
2
Като стадо диви коне
препускат хората напред,
не на празно похабили колене
да бягат върху хлъзгав лед.
Следват звездна светлина ...
препускат хората напред,
не на празно похабили колене
да бягат върху хлъзгав лед.
Следват звездна светлина ...
814
Полупрозрачно
перде,
кацнали по него
белите цветя,
като илюзиите, които ...
перде,
кацнали по него
белите цветя,
като илюзиите, които ...
972
3
Ангели с мръсни лица,
с крилата си измамно бели
заслепяват бедните деца
на романтичните дни умрели.
Бедните деца пораснали, ...
с крилата си измамно бели
заслепяват бедните деца
на романтичните дни умрели.
Бедните деца пораснали, ...
758
2
Птиците ни се присмиват,
гледайки ни от безкрая,
съзирайки, душите ни попиват,
частица от небето и от рая.
Нося част от птица тук, ...
гледайки ни от безкрая,
съзирайки, душите ни попиват,
частица от небето и от рая.
Нося част от птица тук, ...
713
1
Сложих раница на гръб
и ето ме - на пътя с върбите,
но порязах се на остър ръб
между живота и мечтите.
Кърви раната, кърви ...
и ето ме - на пътя с върбите,
но порязах се на остър ръб
между живота и мечтите.
Кърви раната, кърви ...
626
Да се събудиш с песен,
облян от слънчеви лъчи
и денят ще е чудесен,
а времето ще замълчи...
Свеж есенен дъх ...
облян от слънчеви лъчи
и денят ще е чудесен,
а времето ще замълчи...
Свеж есенен дъх ...
707
2
Прах във вятъра,
аромат на мечти,
загубени в театъра
от изкуствени души.
Ехото на живота ...
аромат на мечти,
загубени в театъра
от изкуствени души.
Ехото на живота ...
784
3
Издишвам небето и то ме поглъща,
очите ми, забити в него, ослепяват
от синята му безкрайност и безнадежност
и търся, но облак не намирам.
Ах, колко е безкрайно! ...
очите ми, забити в него, ослепяват
от синята му безкрайност и безнадежност
и търся, но облак не намирам.
Ах, колко е безкрайно! ...
996
2
1745
1
На мръсния ден,
отровите изпих,
мръсотията му е в мен
и в този стих.
Мръсният ден загина, ...
отровите изпих,
мръсотията му е в мен
и в този стих.
Мръсният ден загина, ...
906
2
Пеперуда в буркан
опитва да лети,
но стъклен капан
обгражда всичките и дни.
А животът е отвън - ...
опитва да лети,
но стъклен капан
обгражда всичките и дни.
А животът е отвън - ...
999
8
2223
3
Градът прашасал,
студен и гаден,
човек въшлясал,
грозен и гладен.
Несретник прост ...
студен и гаден,
човек въшлясал,
грозен и гладен.
Несретник прост ...
739
2
Боксувай
в мръсотията,
която ти дава ежедневието!
И пътувай
от време на време, ...
в мръсотията,
която ти дава ежедневието!
И пътувай
от време на време, ...
635
3
Бъди дъждовна и студена,
бъди безкраен вятър,
покажи ми болката солена
на един безкраен, глупав театър.
Бъди жестока, зла, ...
бъди безкраен вятър,
покажи ми болката солена
на един безкраен, глупав театър.
Бъди жестока, зла, ...
731
2
Омразата стоманена
куршум изплюва,
ето я съдбата променена,
един живот колко струва?!
От обичта на двама ...
куршум изплюва,
ето я съдбата променена,
един живот колко струва?!
От обичта на двама ...
656
3
Млад съм още, толкова млад,
ала бързо остарях,
душата ми разяжда глад,
да вървя, а пътят извървях.
В безпътните си дни, ...
ала бързо остарях,
душата ми разяжда глад,
да вървя, а пътят извървях.
В безпътните си дни, ...
749
3
Как разлистват се цветята,
небето как синее
и полита ми душата,
малка птичка пее.
Малка птичка пее ...
небето как синее
и полита ми душата,
малка птичка пее.
Малка птичка пее ...
1014
3
Пролет вече пукна,
светло е нали,
а сърцето ми замръкна,
черен дъжд вали.
Птиците как пеят, ...
светло е нали,
а сърцето ми замръкна,
черен дъжд вали.
Птиците как пеят, ...
1224
1
Спуска се завеса,
очите ти покри,
небето е адреса
на човешките души.
Където и да ходиш, ...
очите ти покри,
небето е адреса
на човешките души.
Където и да ходиш, ...
749
2
Тишината ми говори,
мракът рисува,
светът ме затиска,
в живота ми боксува!
Опитах се да дишам, ...
мракът рисува,
светът ме затиска,
в живота ми боксува!
Опитах се да дишам, ...
762
Днес да плачеш не е модно,
от камък да си, да!
Сърце да имаш не е изгодно,
все някой ще го нарани.
Пътуващ влак ти е сърцето, ...
от камък да си, да!
Сърце да имаш не е изгодно,
все някой ще го нарани.
Пътуващ влак ти е сърцето, ...
740
7
Ей така ще си пея,
щото ми е кеф,
че живея,
макар и в кенеф!
Пак ми е добре ...
щото ми е кеф,
че живея,
макар и в кенеф!
Пак ми е добре ...
786
3
Щом нещо започва, друго е свършило,
събитие някакво, гръбнака времеви прекършило,
и все се движиш, назад или напред,
в сбора от действия, наречен хаос, чакаш своя ред.
Да умреш, за да се преродиш ...
събитие някакво, гръбнака времеви прекършило,
и все се движиш, назад или напред,
в сбора от действия, наречен хаос, чакаш своя ред.
Да умреш, за да се преродиш ...
760
2
Студеният дъх на нощта
облизва земята
и пак красив е света
с онзи трепет в душата.
Един храст стои небрежно и танцува, ...
облизва земята
и пак красив е света
с онзи трепет в душата.
Един храст стои небрежно и танцува, ...
779
3
Едно махало увиснало, умряло,
часовникът замлъкна, времето е спряло,
скръстени ръце за молитва,
смачкан е човек, миг след това литва!
Черните листа са трупове изсъхнали, ...
часовникът замлъкна, времето е спряло,
скръстени ръце за молитва,
смачкан е човек, миг след това литва!
Черните листа са трупове изсъхнали, ...
763
5
Викове и крясъци злобни,
думите черни са камъни надгробни,
звуци изкривени, зловещи,
тупкат вените, топят се като свещи!
Прах остана и мъгла, ...
думите черни са камъни надгробни,
звуци изкривени, зловещи,
тупкат вените, топят се като свещи!
Прах остана и мъгла, ...
662
1
Дъждът погали всяко мое сетиво,
под него аз се сгуших, под студеното крило,
в черната рокля на нощта,
дъждът студен се вплете,
почувствах аз мощта, ...
под него аз се сгуших, под студеното крило,
в черната рокля на нощта,
дъждът студен се вплете,
почувствах аз мощта, ...
1143
5
Казват, че всеки човек греши, казват също, че всеки човек е уникален. Според мен и двете са верни и взаимно свързани, защото именно грешките ни правят уникални, те изграждат нашия образ от уникалности, който наричаме идентичност. Да грешиш е най-човешкото нещо на света, а да се стремиш към поправяне ...
9159
3
Погледнах я, спеше на леглото свита на кълбо, или поне така я виждах, така я възприемах, може би не е била на кълбо, може би дори не е котка, продължавах да я гледам и не разбирах защо точно котка, защо не куче или птица. Гледах я, но пред мен стоеше котка с лапи, козина, и всички котешки черти. И п ...
1869
5
В очите ми плуваш, дълбоко някъде в мен,
в гърдите ми тупкаш, прегърнала моето сърце,
желая те тихо и кротко в сън,
да дойдеш плахо, да прегърнеш гърдите отвън!
Тогава очи за теб ще отворя, за да зърна! ...
в гърдите ми тупкаш, прегърнала моето сърце,
желая те тихо и кротко в сън,
да дойдеш плахо, да прегърнеш гърдите отвън!
Тогава очи за теб ще отворя, за да зърна! ...
797
5
Поглед, затворен в рамка от мечти,
вятър лицето гали, нима това си ти,
загубила мисъл някъде там,
във вятъра скитникът вечно сам.
Усмивка ми носи, от тебе мисъл изгубена ...
вятър лицето гали, нима това си ти,
загубила мисъл някъде там,
във вятъра скитникът вечно сам.
Усмивка ми носи, от тебе мисъл изгубена ...
643
3
През прозореца картина изкуство е, нали,
да гледаш през прозореца когато завали,
изкуство е, нали, през листата слънцето щом минава,
а на прозореца отсреща жена непозната изкуството да съзерцава.
Изкуство е, когато погледите са виждане, ...
да гледаш през прозореца когато завали,
изкуство е, нали, през листата слънцето щом минава,
а на прозореца отсреща жена непозната изкуството да съзерцава.
Изкуство е, когато погледите са виждане, ...
1278
7
Ден пореден, пулсът времеви спира,
човек все нещо търси, щом търси ще намира,
времето е мъртво, но всички ни ще надживее,
снимай го в спомен, от лентата на живота не ще избледнее.
И този ден спомен не ще остави, ...
човек все нещо търси, щом търси ще намира,
времето е мъртво, но всички ни ще надживее,
снимай го в спомен, от лентата на живота не ще избледнее.
И този ден спомен не ще остави, ...
656
2
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
