Край

Край... Това беше, нали? Сложихме край на мъките и на двама ни, или поне така си мислим. Олекна ли ти сега? По–добре ли се чувстваш? Отърва се от мен. Другата спечели битката за сърцето ти. А що за битка бе това, та аз бях с вързани ръце?! Това ли искаш наистина, това ли желае сърцето ти, или то вече не участва в сценария ти... Вече започвам да си мисля – обичал ли си ме истински някога, отдавал ли си ми се така, както аз? Така мечтаех да сме отново заедно, а какво получих в замяна... Но поне за едно нещо бъди сигурен - аз ще продължа напред, ще направя някой друг щастлив, колкото теб, ще обикна друг и постепенно ще те изтръгна от сърцето и ума си, а ти? Ще успееш ли да обичаш друга, колкото мен, ще можеш ли да си така щастлив, колкото беше с мен? Знам отговора, колкото и да го отричаш – не, няма да можеш, колкото и да ти се иска. Дори и сам си го казал:  "След първата любов всички други са само за забавление." Помниш, нали? Ще съжаляваш някой ден за това, че отказа любовта ми, отхвърли я... Когато ти поискаш да си с мен, аз вече сигурно няма да те желая, както сега. Сигурно друг ще е заел мястото ти. Вбесяваш се, като не ме намериш вкъщи. Защо? С какво право? Кой си ти? Вече знам отговора – моето красиво минало, но няма да позволя да бъдеш красивото ми настояще и бъдеще. Ти направи своя избор, не пожела да вървим заедно по пътя на любовта... Тогава го извърви сам, но да знаеш, че ще бъде много трънлив и труден. Сега, когато си толкова близо до мен, ще ми бъде много по-трудно да те забравя и да продължа напред... Но ще се справя и с това, както с всичко друго до сега. Ще бъда силна, колкото двама ни. От днес започвам живота си на чисто и на ново, но с една забележима разлика – БЕЗ ТЕБ!!! И, както ми беше казал веднъж: "Е, какво толкова, нима за теб не съм поредният?!" Вярно е, че никога няма да забравя лицето ти и пълните ти с болка очи, докато си тръгваше. Но предполагам, че това е просто начина, по който продължава историята. Ти винаги се усмихваш на всичко и всички, но в очите ти личи тъгата. Не мога да забравя утрешния ден, когато ще мисля за цялата си тъга, как те имах, но те оставих да си идеш... И сега е справедливо да разбереш, това, което трябваше да знаеш... Не мога до живея, ако трябва да живея без теб! Не мога да живея, не мога и да дам нищо повече! В този момент, на това място... Злоупотреби, грешки... Прекалено дълго, прекалено късно... Само един шанс, само един дъх... Само едно положение и само един изход... Защото знаеш, ти знаеш... Че те обичам... Че винаги съм те обичала. И че ми липсваш, бях толкова далеч, за толкова дълго. Продължавам да сънувам как ще си до мен и как никога няма да си тръгнеш. Ще спра да дишам, ако не те видя отново. Бих дала всичко, бих дала всичко за нас, бих дала всичко, но не бих се предала. Но ти знаеш, ти знаеш... Че исках да останеш, защото се нуждая от теб. От това да чувам как казваш: „ОБИЧАМ ТЕ!!!..."