Не спирах да се обръщам назад. Осъзнах какво става всъщност. Прозрях истината. Отвъд материалното, отвъд чувствата и мислите, отвъд теб и мен... Реалността свали маската на надеждите и съмнението.
Присвих очи и успях да видя, да разбера как всичко малко по малко губи смисъл...
Всички лъжи, всички измами, цялата суета на този свят, разяден от собствената си жестокост, ни пропъждат в затвора на насилието и омразата. Видях с очите си как цяла една цивилизация се срива. Потъва и изчезва безследно в бездната на отчаянието.
Но аз не се върнах, нито продължих напред. Застинах в пространството между стария и новия свят, на място, където бях само странична наблюдателка. Видях нашето собствено самоунищожение и безсмисленото зараждане на новата нация, която щеше да завърши по същия начин...