Купесто-дъждовно с възможност за преваляване

 Спасете ми шибаната душа, изроди!

 Тая гадна черна дупка поглъща всичко.

 Никакъв шанс!     

 Ебати нанагорното.

 По дяволите и изтънчения език – няма време за него.  Няма време за живот!

 Вали.

 Не се съмнявай в мен.

 Никога!

 Бе ми обяснено. Не заслужавам усмивки и сълзи.

 Няма медал.

 Събличам си душата, после я раздирам и изхвърлям. И всичко това за няколко грама ехиден смях.

 Бутилката е празна, затова залитам.

 Скапаното ми его сигнализира прокъсaно SOS.

 Вали!

 Драпам - с летните гуми.

 Човек съм, често ми се случва да бъркам. Унасям по завоите на тая калпава писта.

 Буря! Не в бутилка, а в скапано кенче от бира!

 Вътрешното ми аз се просмуква навън през порите – грозно, черно, бездушно.

 Парадокс – материализирането на душата значи бездушие!

 Пия ром, за да се почувствам моряк…

 Свободен, с напукани солени устни – утопията на безбрежното море!

 Изход винаги има – дори през входа.

 Добре съм!

 Храчка встрани и гадна усмивка.

 Добре съм – не се съмнявай!

 Настроението – есен…

 Очите – купесто-дъждовни с възможност за преваляване.