Къде беше, когато имах нужда от теб? Къде беше, когато исках да пусна хварчило, да се науча да карам колело, да се науча да правя ракетки, когато исках да украся елхата, да отворя коледния подарък с мама и тати? Къде беше, когато нарисувах първата си картина, когато получих първата си червена точка в детската градина? Къде беше, когато пристъпих училищния праг за пръв път, когато получих първата си шестица по писане, което толкова ме мъчеше, когато спечелих първата си награда в състезаниято по математика? Къде беше, когато положих първия си изпит? Къде беше, когато завърших училище, когато отпразнувах приемането ми в университет? Къде беше?
Защо идваш сега? Защо не дойде, когато бях малка, когато бях слаба. Когато ме учеха да бъда силна, а аз исках да съм принцесата на татко. Защо идваш сега, когато се научих да съм силна, а ти искаш да ми кажеш, че съм слаба? Защо дойде? Защо закъсня? Къде беше тогава? Аз се научих да бъда без теб, но тя имаше нужда от теб, ако можеш да върнеш времето назад, върни го. Не ми обяснявай, иди обясни на малкото момиче, което тъжеше за теб и се питаше: "Защо те няма? Какво съм направила? Лоша ли съм?".
Иди си...© Пламена Огнянова All rights reserved.