Jun 25, 2007, 1:32 AM

Къде беше?...

  Essays
2.7K 0 8
1 min reading
 

Къде беше, когато имах нужда от теб? Къде беше, когато исках да пусна хварчило, да се науча да карам колело, да се науча да правя ракетки, когато исках да украся елхата, да отворя коледния подарък с мама и тати? Къде беше, когато нарисувах първата си картина, когато получих първата си червена точка в детската градина? Къде беше, когато пристъпих училищния праг за пръв път, когато получих първата си шестица по писане, което толкова ме мъчеше, когато спечелих първата си награда в състезаниято по математика? Къде беше, когато положих първия си изпит? Къде беше, когато завърших училище, когато отпразнувах приемането ми в университет? Къде беше?

Защо идваш сега?  Защо не дойде, когато бях малка, когато бях слаба. Когато ме учеха да бъда силна, а аз исках да съм принцесата на татко. Защо идваш сега, когато се научих да съм силна, а ти искаш да ми кажеш, че съм слаба? Защо дойде? Защо закъсня? Къде беше тогава? Аз се научих да бъда без теб, но тя имаше нужда от теб, ако можеш да върнеш времето назад, върни го. Не ми обяснявай, иди обясни на малкото момиче, което тъжеше за теб и се питаше: "Защо те няма? Какво съм направила? Лоша ли съм?".

Иди си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Огнянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ;( Започнах да треперо, докато четях редовете, това което си го написала е просто, уникално! Аз съм зад теб, въпреки че не те познавам!!!
  • Това,което не ни убива,ни прави по-силни!
    Силата е в теб и способността да простиш!
    Поздрав!
  • И аз съм си задвала тези въпроси...и си отговорих така:аз порастнах и без него,въпреки слабостите си,но той не може да остарее без мен,въпреки силата си.И малко по малко му прощавам...
    Поздрави и много щастие
  • Нямам думи .Браво ,поздравления.. Когато го четях просто чувствах всичко това ,което е написано . Направо ми се докосна до сърцето !!! Браво0
  • Пламена, просълзи ме...

Editor's choice

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...