Пропадах, въргалях се в калта, животът ми се превърна в сапунка с елементи на хорър. Изглеждаше сякаш всичко е там, за да допълва мизерията. Лъчът надежда, който ми донесе присъствието ти, се превърна в пътеводна светлина. Последвах го, вървях напред - напред и нагоре - към слънцето. Но като всеки затворник, копнеещ за дневна светлина, станах зависима към този лъч - вкопчих се към него, исках го само за себе си. Лъчът, превеждащ ме през тъмнината на света, лъчът, даряващ ми усмивка, всеки път, когато поредната мизерия се стоварваше на главата ми, стана цел на съществуване. Станах като наркоман, пристрастих се, когато го нямаше, го търсех и не виждах нищо друго, освен него. Беше обсебващо - и в един момент започна деградацията - човек не може да се развива, когато светът му се върти около дрогата - било психологическа или физическа, най-обикновена дрога - принципът е същият - търсиш, използваш, кефиш се, спираш да се кефиш и пак отначало. Ти стана моят наркотик - от светлина, проправяща ...