Където думите не могат...
Лятна нощ е...
Задухва прохладният вечерен бриз, обгръща ме в нежна прегръдка, погалва ме по бузите, разрошва разпилените ми коси.
Тихо е...
Само от долния етаж някой свири на пиано. И както в оня незабравим стих на поета Д. Дамянов припява много тъжно „Лунната соната".
Случвало ли ви се е да потръпвате, да плачете или да запявате само от акордите на хубава музика?
Където думите не могат...
Това са някакви чудодейни вибрации,които така докосват сетивата ни,че могат да ни успокоят или докарат до транс.
От древни времена хората са се прекланяли пред това постижение на човешката цивилизация. Орфей е пленил Евридика само със своята лира и вълшебна музика. Тази митична, съвършена любов не се е нуждаела от словесни доказателства. Тя е била първична, но благородна.
Без думи, без излишни обещания, без непочувствани слова...
Музиката разтваря сетивата, пренася ни в други пространства.
Наскоро четох някъде за нарастващ интерес към музикотерапията. Психиатрите са установ ...