Където думите не могат...

Лятна нощ е...
    Задухва прохладният вечерен бриз, обгръща ме в нежна прегръдка, погалва ме по бузите, разрошва разпилените ми коси.
    Тихо е...
    Само от долния етаж някой свири на пиано. И както в оня незабравим стих на поета Д. Дамянов припява много тъжно „Лунната соната".
    Случвало ли ви се е да потръпвате, да плачете или да запявате само от акордите на хубава музика?
    Където думите не могат...
    Това са някакви чудодейни вибрации,които така докосват сетивата ни,че могат да ни успокоят или докарат до транс.
    От древни времена хората са се прекланяли пред това постижение на човешката цивилизация. Орфей е пленил Евридика само със своята лира и вълшебна музика. Тази митична, съвършена любов не се е нуждаела от словесни доказателства. Тя е била първична, но благородна.
    Без думи, без излишни обещания, без непочувствани слова...
    Музиката разтваря сетивата, пренася ни в други пространства.
    Наскоро четох някъде за нарастващ интерес към музикотерапията. Психиатрите са установили, че където думите не стигат, се включват алтернативни методи на лечение с музика.
    Излезе и информация, че музиката се използва и за наркотик. Но за това не ми се мисли.
    За мен е достатъчно, че слушам акордите на тъжното пиано и усещам сълзите по страните си. Капят и парят сърцето ми.
    Безмълвно...
    Разбунват вселена от чувства.
    Без думи...
    Често са ми повтаряли поговорката „Казана дума - хвърлен камък". За мен обаче силата на делата е много по-изявена от силата на словото. Не случайно Бог е казал: „По делата ще ги познаете...".
    Всеки човек изпитва гама от преливащи се чувства - щастие и вълнение,болка и тъга. Всеки залъгва съзнанието си с мисълта, че думите са най-святото признание за всички наши чувства и мисли. Ето защо Бог е създал у човека сетива, чрез които да усеща и разбира всичко около себе си.
    Само с един поглед можем да покажем на събеседника си отношението ни към него и да отговорим на думите му безмълвно.

Само едно докосване с ръце събужда в другия чувства. Само една ласка е достатъчна да му споделиш как се чувстваш в негово присъствие, какво усеща сърцето ти... С блясъка в очите ти и нежните милувки променяш света около себе си. Така би могъл да подариш някому кратък,но незабравим миг на щастие. Би могъл да му разкриеш напиращите чувства в теб и заедно да ги споделите.

  А думите...

Някои от нас ще изричат лъжи, други - извинения, а трети - болезнени обиди и заплахи. Някои ще говорят повече отколкото трябва, а други ще премълчават истините в себе си. С нежни думи и красиви обещания би могъл да кажеш „Обичам те", залъгвайки сърцата и на двама ви. С тях да изричаш „Мразя те", а сърцето ти да блъска и крещи обратното.

  Един поглед е достатъчен да покаже искреността ти, за да изкажеш много. Една прегръдка, една целувка са необходими, за да стоплиш завинаги душата на другия, да нахраниш сърцето му с любов, щастие и закрила, разкривайки дълго бленуваните си мечти. Всяко едно мускулче, трепнало на лицето ти, една нежна красива усмивка, те кара да полетиш,да си щастлив, че си споделил всичко, което жадува душата ти.

  Ето защо силата на словото не би могла да проникне навсякъде. Думите са неразривна част от живота ни, но езикът на тялото говори с цялата сила на тези магични вибрации.

  Колелото на спомените ме връща към онзи миг,когато в тишината на музиката се целунахме за първи път.

Безмълвно... Но ми каза с поглед толкова много.

Обгърна ме в нежна прегръдка, погали ме по поруменелите ми страни, разроши разпилените ми коси...
Без думи...