Лицемерието-път към успеха
Лицемерието-път към успеха
(есе)
Лицемерието е едно най-лошите качества, на което, за жалост, често ставаме носители. Лицемерието, във всичките му форми, служи за да носи дивиденти на човека, който го прилага. Това най-ясно личи в случая, когато се употребява, за да се издигне някой.
В такъв случай имаме човек, който си дава вид, че е необходим, удобен, ценен.
Всичко това прави, за да запази добрите си позиции(ако въобще ги има)пред субекта, от който е зависим и ако е възможно, да се издигне още повече.
Лицемерието е доста разпространено явление, завземащо все по-голяма територия. Каква е причината за това? Такава е природата на човек, че той винаги се стреми да се издигне. Все пак никой не иска да живее в мизерия. В това да прогресираме материално няма лошо. Лошото е, че понякога не се спираме пред нищо. Лицемерието с цел успех се превръща в неотменна част от живота на една голяма група от хора. Характерното за него е, че засяга всички слоеве на обществото. Среща се както сред подрастващите, така и сред хората в напреднала възраст. Широко разпространено е мнението, че по високите “етажи на властта” лицемерието като средство за успех, се е установило най-трайно. Не че сред обикновените хора го няма... Постоянно ставаме свидетели на скандали в сферата на политиката. Един ден някакви хора се прегръщат като първи приятели, а на следващия ден ни показват какво означава човек да е звяр за човека. ”Защо се получава така?”е въпросът, който логично бива задаван. Защото някой е сложил маската на честен, почтен, с добри намерения човек. След като е постигнал целта си, или вижда, че няма начин да се издигне, лицемерът престава да се представя за човек какъвто не е(нещо като при любовта). На показ се излага истинскотo му лице, което е пълна противоположност на показаното преди това.
Лицемерието, като път към успеха, днес се е превърнало в начин на оцеляване.
© Красимир All rights reserved.
по-скоро се случва маската, когато я носиш прекалено дълго, да се срастне с теб...
,радвам се.По принцип като пиша търся по нестандартен,интересен и дори забавен начин да предам мислите ми.Веднъж в есе на тема "най-великият човек" бях писал за Наполеон и го бях описал като "онзи,фрацузинът,с биреното коремче,смешните панталони,често рисуван със забавна шапка...".След като разбрах,че това се харесва все това правя.Важно е да е интересно и забавно-това е моето мнение и се старая да пиша по този начин.
На места имам чувството, че си описал някакъв вирус:"Среща се както сред подрастващите, така и сред хората в напреднала възраст." Иначе пишеш добре е ще станеш още по-добър. Но разширявай мислите си. Правя си труда да пиша всичко това, защото и ти си дал коментар на моите неща, за което благодаря!