Случвало ли Ви се е да не искате да видите никого, да си останете сами, да се разплачете и да изкрещите и да не можете да го споделите с никого. Без значение от какво е предизвикано това състояние... дали от думи, лъжи, някаква случка или дори и радост, но просто не можете да го споделите с никого и точно това Ви убива. Убива Ви бавно... но сигурно. Тогава е времето да вземете своя химикал и един едничък лист хартия, да седнете някъде самичък и да си излеете чувствата на него, защото сте сигурни, че той няма да Ви нарани, няма да разкаже на някой, който не трябва да знаете как се чувствате или да Ви забие нож в гърба. Точно заради това, моите най-добри приятели са един лист хартия и един химикал... Знам! Звучи смешно, но винаги мога да се обърна към тях за помощ и знам, че няма да ми бъде отказана. Точно в момента се чувствам така, иде ми да изкрещя и да счупя нещо заради една едничка думичка, която не е само за мен. Бях я получил от любим за мен човек и без да се усетя се привързах къ ...