Лутайки се между сезони и желания

   Дали капризите на природните сезони и тези на душевните терзания се припокриват?Често се случва да очакваме , а очакваното да нехае и да убягва въпреки желанията. Тъй стана през последното лято, което отдавна беше отминало по календарния си ред, но още дълго раздухваше с все сила пламъците на жегата.После, когато дърво и камък се стопиха и въздухът не достигаше, дори нажежен,небето внезапно се продъни, плиснаха порои и застудя. През септември пък се проточи безкрайно "циганско лято. Хората, подлъгани като цъфнали овошки през мразовита пролет, отново заживяха с ваканционни желания, макар че отпуските отдавна бяха свършили. И ние замечтахме пак да идем там, където се канехме, но не можахме. Ваканцията беше свършила и друга не се задаваше. Приличахме на деца, които настояват на своето, без да се интересуват от реалността и нейната неумолима логика. Искаше ни се , както някога, да избягаме от града, да се укрием в нашите обиталища, да  си говорим  дълго и разпалено, неподвластни на времето, чак до първи петли. Не можехме да повярваме, че времето не беше същото, даже ние не бяхме същите, а и познатите места бяха други. Желаехме го, макар да бяхме разбрали, че никой не може да се спаси от валяка на времето, независимо от капризите на сезоните. Знаехме, че и петли да възвестяват зората и край на нощните разговори отдавна няма, както ги няма и онези дворчета със спретнати къщички от детството ни. Знаехме, но започвахме да кроим планове кой от кой по-прекрасни, но неосъществими , защото никой никога не се е върнал назад, надхитрявайки сезоните извън и в нас. Липсваше ни онази притаена, прекрасна болчица, която наричаме с различни имена, но без която не сме щастливи. Не знаехме как да уталожим безпокойствата и боледуването на душите. Имаше спасение, но това не бяха копнежите по неизбродени места, нито да се мислим за участници в събития, които никога не са се случвали, или да обичаме жени, които не сме познавали. Знаех, че все пак утехата ще ни споходи някога, но знаех също, че дотогава, за себе си, трябва да сложа етикети с определения за нещата, които са необходими, но не винаги разбираеми и затова убягват. Вярвам, че веднъж означени, макар и лъжовно, стават по-достъпни и преодолими. Подозирам, че хората постъпват по същия начин, макар и неосъзнато. Заиграват се като деца и се перчат, че всичко им е известно и постижимо.Логиката на случващото се беше желязна. Тъй или иначе злополучното лято с капризите му щеше неизбежно да е отминало и щяхме отново да се удивляваме от преспите сняг, които са затрупали същите тротоари, нажежени до разпукване от лятното слънце.Щяхме да не вярваме на очите си пред скованите от студ  и заледени поляни, същите, по които вилнееше зелената трева през  онова полудяло лято. Щяхме най-после да разберем, че липсата на тревожност и копнеж по нещо желано, но непостигнато, пък макар и илюзорно, е неизбежна част от съществуването и трудно може да се стигне до смислено обяснение защо е така. Лутайки се между сезоните и желанията, неусетно осъзнаваме, че за нас те неумолимо бавно, но сигурно свършват - и природните, и житейските. Тъй намалява шансът отново и отново да обхождаме вселената в нас, носейки в душите си тайните на необяснимото, опитвайки се несръчно да го обясним.