Дали капризите на природните сезони и тези на душевните терзания се припокриват?Често се случва да очакваме , а очакваното да нехае и да убягва въпреки желанията. Тъй стана през последното лято, което отдавна беше отминало по календарния си ред, но още дълго раздухваше с все сила пламъците на жегата.После, когато дърво и камък се стопиха и въздухът не достигаше, дори нажежен,небето внезапно се продъни, плиснаха порои и застудя. През септември пък се проточи безкрайно "циганско лято. Хората, подлъгани като цъфнали овошки през мразовита пролет, отново заживяха с ваканционни желания, макар че отпуските отдавна бяха свършили. И ние замечтахме пак да идем там, където се канехме, но не можахме. Ваканцията беше свършила и друга не се задаваше. Приличахме на деца, които настояват на своето, без да се интересуват от реалността и нейната неумолима логика. Искаше ни се , както някога, да избягаме от града, да се укрием в нашите обиталища, да си говорим дълго и разпалено, неподвластни на времето, ...