Лъжата, истината и аз
Лъжата, истината и аз
Истина ли е това, което виждаме? Може ли това, което не виждаме, да е истина? Можем да го наречем лъжа, естествено, но така ще се отречем от себе си. Трябва ни нещо извън нас, за да можем да се определим като съществуващи. „Аз съм пътят и истината и животът..." (Йоан: 14:6), казва Христос. Но и Пътят, и Истината, и Животът са единствено земното проявление на онова, невидимото, към което все се стремим. „Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене." (Йоан: 14:28). Казва „отивам от вас“ - от нашата необходимост да се движим по посока на невидимото. Нещо по-важно, отвъд нашата Истина, дошла да ни каже, че трябва да търсим.
Да приемем, че сме в плен на Живота и Смъртта. Две слънца със свои истини и лъжи. Истината и лъжата са разтегливи понятия, но все пак са там, танцуващи светлини. И около тях - безкраен Космос от души, които се вълнуват и разместват непрекъснато, за да се приближат повече до някое от двете слънца, което и да е. Животът и Смъртта топлят душите и ги карат да се чувстват уютно. Но ако си твърде загнезден в Живота, докато живееш, не можеш да се докоснеш истински до нито една душа; на практика изгаряш в слънцето Живот. Аналогично следва, че после ще продължиш да изгаряш в слънцето Смърт, защото не си се научил да се въртиш покрай тях. Най-близко до слънцата душите се движат най-бързо. Най-далеч са почти застинали, един вид „почиващи“. Ако две души се паднат въртящи се на еднакво разстояние от слънцата, то те ще се движат и с подобно темпо, т.е. ще танцуват в синхрон и ще се чувстват близки.
Това отвъд видимото, отвъд Истината, са чисто и просто нашите души. Стремейки се към близостта на хората в чисто земната им, видима форма, нагнетяваме едно неприятно усещане именно от подсъзнателното усещане, че и ние, и те търсим душите си, а всъщност сме заключени в горящото кълбо. И, ако погледнем към душата си навън, можем да се извадим от този огън и просто да се топлим на земните си преживявания (Живота) и на липсата им (Смъртта).
И всъщност след цялата образност стигам до извода, че душите са невидими и затова е трудно да се намират. Единият вариант е да се срещнат вътре в слънцето, където ще могат да се видят и да започнат да „проверяват“ дали са сродни, а другият - да се окаже, че се чувстват приятно при подобни „температури“ и да се усетят. Стремежът към невидимото и стремежът към свързаност (душевен план) са едно и също нещо. Изглежда страшно да се гмурнеш в онзи безбрежен Космос от души, защото съществува риск да се изгубиш сред всички тях. Да се „удавиш“, ако се окажеш в грешния слой. И затова се държим здраво на тези котвички от земни обвивки върху светещите слънца, заблудени в изкуствените си образи и в илюзията, че се топлим, а всъщност буквално изгаряме. Страхът от духовно извисяване е инстинктивен, но лесно може да се преодолее, ако се оставим на „водата“, ако се отпуснем и намерим своето място в океана от души и се слеем със себе си. Край нас ще се окажат тези, които са ни сродни. Ние дишаме души. Стремежът към телата е изопаченият стремеж към душите; стремежът към земна сигурност е страх от собствената ни същност, страхът от самота е недостатъчно познаване на собствената ни душа. Тя непрекъснато се докосва с други, ако ѝ позволим, като се извадим от пламтящото кълбо необходими лъжи.
Истината ни показва как да се измъкнем от кълбото. Но Истина няма отвън, там е чисто и просто нашата същност. Т.е. Истината е преходът, Пътят, Животът, който води до спасението ни. И то не в някакво далечно бъдеще, а сега. Кога да бъдем себе си, ако не сега... „И тъй остават тия трите – вяра, надежда и любов. Но най-голяма от тях е Любовта.“ (апостол Павел - Първо послание до коринтяни: 13:13)
© Йоана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Джак, благодаря ти за включването
„Кога да бъдем себе си, ако не сега...“ Като цяло май се съгласяваш с мислите, изложени в есето, дано да съм разбрала правилно. -
Помислих.Имам хубаво бяло вино.Добър полет на въображението.И старите морелетници излетяха - както виждам.
Вземи да поживееш...
Общо взето да поживееш е пътя, истината и лекарството...Амон -
И деца сме, и не сме деца, и пораснали сме, и не сме... а какво значение има, ако сме си ние
Вале, аз за всеки случай ти копирах коментара, ако решиш да го изтриеш да има откъде да си го чета Намерил си истината и още как! Щом си приел себе си Прав си за истините и лъжите по света - ако не са наши си, все са си лъжи.
Симеон, благодаря за включването. Надявам се да съм предизвикала хубави мисли
Ан, надявам се да не ти е било твърде скучно, така ми се е получило - така го публикувам. След малко ти идвам на гости -
Валери, тогава ще опитам да се обясня, защото явно не съм предложила достатъчно изчистена идея. За Смърт почти никак не говоря в есето. Тя присъства като слънце - както и Животът, но предвид, че съм жива, предпочитам да говоря от гледна точка на живота. Душите, нашите, в момента, също се въртят там - около Живота и Смъртта. Проблемът е дали ги усещаме, или изцяло сме тук, заклещени в ежедневието. Лъжа е да мислим, че щастието ни се крие тук - във видимото, очевидното, това, което ни боде очите - включително във всички малки „истини“ и „лъжи“, които стават поводи за толкова проблеми по света Номерът е да открием истинската Истина - тази, нашата, която ще ни отведе до... нас.
1. В първия параграф говоря за Истината - основното ми твърдение е, че тя е чисто и просто земно проявление на невидимото, действително важното - мястото, до което отвежда Истината.
2. Във втория параграф говоря за Лъжата - Слънцата, които ни заслепяват понякога, но най-важното - направо ни изгарят, ако не съумеем, образно казано, да се „освободим“ от тях.
3. В четвъртия параграф говоря за Аз - същността ни, която наричам душа. Мястото, до което достигаме, като естествено следствие от приемането на Истината за себе си - естествено, че така достигаме до самите себе си.
Обединявам тези трите като твърдя, че тръгваме от лъжите край нас (естествено, че са необходими, те са различното, върху което градим себе си), минаваме през осъзнаването на Истината за себе си и достигаме до нас, до хармонията и доволството от мисълта, че сме намерили себе си.
Надявам се вече връзката, която правя, да е по-ясна...
П.П. Вале, като ще е сложно, поне да е с размах Страхливи гаджета на кой са му притрябвали -
Мога само да се радвам, че моите (даже с големи букви!) мисли са важни за някого Ще пускам и още есета. Очаквайте скоро Щом наистина искаш, и по тази тема ще опитам някой път. Но искреност означава да казваш истината, и с това горе-долу се изчерпва темата. Ще помисля все пак Но ще ми кажеш ли най-накрая есето ми есе ли е, или не? Наистина си харесвам разсъжденията и ми се ще да знам какво са, ако не есе.
Вале, то пък оставаше и да ме нападате! Всеки е свободен да ме коментира, както душата му иска, аз ви се радвам на всички -
„Едно есе трябва да има теза, три подтези с аргументация и заключение, това е моделът, който аз съм учила.“ Не разбрах съгласен ли си с този модел Каза категорично, че „Това НЕ Е ЕСЕ“, но ако съм спазила модел, който се счита за приемлив - значи все пак е, било и с недостатъци. Също така твърдя, че темата ми Е една, и помолих за повторно оспорване от твоя страна Като не разбирам, все пак трябва да се уча, дано не съм досадна с въпросите
-
Едно есе трябва да има теза, три подтези с аргументация и заключение, това е моделът, който аз съм учила. Тезата не е задължително да е във въвеждащия параграф. В случая при моя текст тезата е в третия параграф. 1-ви, 2-ри и 4-ти са трите подтези, а 5-тия, последен параграф е заключението. Темата на текста е именно тази - „Лъжата, истината и аз“ - и в заключението обобщавам мислите си именно за „Лъжата, истината и аз“ - трябва да се научим да различаваме лъжата от истината, за да стигнем до себе си. Смятам, че съм се придържала към темата. Може би тезата ми е малко неясна, аргументацията недостатъчно стабилна и разгърната, но като цяло все още смятам текста си за есе. Валери, ще се радвам да ми кажеш, ако греша някъде. За обема знам, че може да е от 250 или 500 думи, но - признавам си - за това съвсем не съм мислила Радвам се, че ти е харесал текстът, бил той есе или не
Мисана, благодаря ти за повторното включване и подкрепата. Винаги научавам по нещо интересно от коментарите ти -
Ще си позволя да взема за втори път отношение по същество. Лично аз приветствам факта, че една 18 годишна девойка е в състояние да поднесе толкова интересни разсъждения. Мисля, че такива неща се случват крайно рядко. Що се касае до дефиницията на понятието есе в академичен смисъл, то припомняйки си уникалните есета на Мигел де Унамуно /смея да заявя, че по-добри от неговите есета не съм чел/, стигам до извода, че и той яко се е отклонявал от набелязавите изисквания. Но днес ние следва да му благодарим за това, а не да му правим забележки.
-
Малеее, мъдрекиня имах предвид.
Ама що не и МЪДЕрикиня!
Ама нищо не ти убягва, Вал!
Орлово око имаш, същи мъдрец! -
Или Мъдрескиня? Все тая, не ни е писано да сме мъдри или станем ли мъдри сме баби, вещици или магьосници! И щом е за жена ще казваш "Тя е самата Мъдрост" или "Тя е самата Любов" Все думи от женски род. Йоанчето добре че не ни се сърди, че си бъбрим в нейната страничка.
-
Нямам нищо против да се дообяснявам, тъкмо си преподреждам мислите
Ирен, прекрасни разсъждения... Благодаря ти -
А на мен мъдерикиня ми звучи добре.
Усетете благозвучието само! -
Ееееее... Стига бе! Не четка , а баданарка. И казваш трудно с мен се общува?
Все пак ще кажа благодаря за провъзгласяването. Ама искам да съм Любов. Нищо, че е ще съм в калъп. -
Лъжата? Истината? Аз? Лъжата съществува- факт? А истината? Дали е една за всички или всеки с камбанарията и своята истина върви? Аз - там търси. Там ще откриеш своята истина , ако искаш. И ако не се боиш от нея и от това което ще откриеш за себе си. Не знам лъжата колко е опасна за околните, но тя е пагубна за самият човек ако предизвиква у него негативни емоции, чувство за вина, страх да не бъде разкрита.
П.П. Вале, ти пък сега - трудно било да се общува с мъдреци. Ти мъдрец срещал ли си? Не самопровъзгласил се за мъдрец, а истински мъдър човек? -
Радвам се, че и ти цитираш тук, Лейди Струва ми се, че все пак разбирате много хубави неща , макар и от не съвсем разбираемото ми есе Честит Кръстовден и на теб!
Вале, щом си си намерил такива хубави очила, мисля че си нещо съвсем различно от „тъп“, по-скоро клониш към „мъдър“ Прав си, че кръгозорът винаги е ограничен, та затова повече разчитам на любовта отколкото на очите си
Много, много хубава седмица желая на всички наминали! -
Вале, аз не съм казвала, че има нещо лошо в лъжата - така или иначе си я има и е част от света. Но е хубаво и полезно да умеем да я различаваме, както и да открием истинския си път, както и да обичаме. Няма как да знаеш всичко за някого, не е и нужно за да знаеш дали го обичаш Всемирната любов и неспирното щастие са невъзможни, но и те не са нужни. Просто повече приемане на другия може би. Нещата като цяло са си простички в обикновено сложно изглеждащи ситуации
П.П. В есето говоря преди всичко за Аз, вътрешния поглед на един човек към света и това как понякога се заслепяваме от външното, вместо да се доверяваме на истината, която дълбоко в себе си знаем. Малко тромаво се обяснявам, но дано ме разбереш -
Гаврил, успя да уцелиш любимия ми момент от есето - който просто казва да бъдем истински себе си
Велин, радвам се, че есето е предизвикало толкова интересни мисли Благодаря ти за хубавия коментар. Само не разбрах защо подценяваш интелекта си. Не мисля че телата са пречка за душите - могат да бъдат, но не е задължително. Нямам негативно отношение към плътските удоволствия на хората - стига да не унищожават личността им, да не работят против същността им. Всеки си има своя гледна точка за света, но не това е основното. Заглавието на есето е „Лъжата, истината и аз“. Ако се научим да не се оплитаме в лъжи, а да живеем за Истината - не всяка „истина“, а само тази, в която истински вярваме, ще стигнем до естествената си същност - а тя е любов, мир със себе си и със света. Да се стремим към най-красивото и възвишеното у нас и да се стремим към любовта на другите е едно и също - вливане в естествената ни същност. Да, хората трябва да се обичат - всеки си има свои истини, но да обичаме, вместо да се хващаме за различията е това, което работи в полза на същността ни. Затова така завършвам есето си
Росица, радвам се, че цитираш именно тук Да, именно сега е моментът за малко повече любов. Благодаря ти!
Андромаха, не знам какво точно ти е говорил Йоан 14:28, но се радвам, че прочете
Таня, искрено се радвам! Никой не е нужно просто така да вярва на честната ми дума, но за мен това няма чак толкова значение, щом есето е повлияло по някакъв хубав начин на някого. -
Прочетох го. Усетих го и осъзнах.
И ако това е написано от 18 годишно момиче, възхитата ми ще бъде пълна.
Все още обаче в мен тлее недоверието.
Дано не съм права, Йоана.
Ако възрастта е тази за която твърдиш, си една мъдра преродила се душа. -
Поздравявам те за есето. Впечатлена съм. Никога не е угасвала вярата ми в младия и мислещ човек.
"Кога да бъдем себе си, ако не сега... „И тъй остават тия трите – вяра, надежда и любов. Но най-голяма от тях е Любовта.“ -
Интересно четиво ни поднесе, Йоана. Нека просто се "оставим на водата"
-
Благодаря, Велин, ще очаквам с нетърпение заключението ти
-
Аз искам Йоана да го прочета още два пъти и тогава ще коментирам като хората! На първо четене е пленително! Но искам да усетя още някои неща и да направя още връзки! Засега поздрави, после пак!
-
Септември, щастлива съм, че съм те заинтригувала
Мисана, благодаря ти за този така съдържателен коментар! -
Очаквайки да се появи ново твое стихотворение, Йоана, попаднах на това есе. Порази ме не толкова факта, че такъв дълбок по смисъл текст е поднесен от една 18 годишна девойка, защото Еварист Галоа на 16 години създава невероятно сложната Теория на групите и това постижение не е надминато от никого и досега. Порази ме пълнокръвността на представата ти за една много сложна и бих казал философска материя. Усетих как сякаш и моята душа се "гмурна в този безбрежен Космос от души", описан така картинно от теб. Същевременно ти ми поднесе и отговор на въпрос, който ме е вълнувал дълго време - защо след като Христос се обяви за въплъщение на Истината, призна, че неговият Отец е по-голям от него - сиреч, че е по-голям от Истината. Нима стълбата към небесното царство има три възходящи стъпала - Лъжата /най-ниското/, Истината /средното/ и неИстината /най-горното? И що е тогава неИстина, след като очевидно не е Лъжа, а стои над Истината. Мерси за отговорите и за призива ти да се осланяме на Настоящето. Аз лично те поздравявам и ще се придържам към него. От мен най-висока оценка и продължавай да ме удивляваш с текстовете си!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
