Любов...
Дадох ти всичко, нали? Уплаши се! Скри се и така реши да живееш! Видя, че мога да те променя и се изненада от това... уплаши се! Реши, че животът на страхливец, живот без туптене е по-лесен, по-добър! А сега чувстваш ли се жив? Усещаш ли въздуха, навлизащ в теб или това за теб е ежедневие - рутинни процедури - да обичаш, да туптиш, да живееш... Когато съм ти казвала: "Обичам те!", ти не вярваше. Не повярва и когато ти казах, че не си ти Човекът. Но дали повярва, когато ти казах, че ти си ЛюбовТа? Съмнявам се!
А сега с теб ли е Тя? Тя, наричана още Любов...
Бъди щастлив... Надявам се някога пак да туптиш...
Вечно твоя...