Любов... или...??

Да... Всички се обичат... Или поне така казват...
Мислех си... какъв прекрасен ден ме очаква, колко щастлива ще бъда, колко ли ще тръпна, колко ще съм влюбена... С тенденция към повишаване на емоционалните вълнения би трябвало аз в онзи "Ден на влюбените" да бъда още по-щастлива от миналата година...
Ама само така си мислех... Нито бях влюбена, нито щастлива, нито очакваща и тръпнеща... А тъжна и разочарована, опиянена от горчиво вино, премисляща смисъла на "любовта"...
Отпивам бавно от чашата гореща напитка... присвивам очи... но ме е страх да погледна навън... С две мои приятелки седим замислени и с тъжен поглед търсим сродни самотни души около нас... Няма такива... Защо ли избрахме да седнем на маса до прозореца??? А вън толкова много хора... всички по двойки, всички се обичат, летят червени балони на сърчица, срещи, чакане... Заглеждам се в един висок младеж, чакащ самотен на една пейка... привидно доста привлекателен, сякаш уморен, търси с очи някой... Не знам кога се осъзнах и колко време съм го гледала, но изведнъж той стана, затича се и я прегърна... Дочака я... И на лицата на двамата се изписа любовта...
Огледах се в кафето... Тук двойка, там двойка... Всички се смеят, целуват, прегръщат... до тях огромни торби с подаръци... Колко красиво е всичко...
Сякаш гледам някакъв филм, красив филм, в който обаче мен ме няма...
Отново се замислих... Те си казват, че се обичат, нали? А защо, когато на мен ми казват, че ме обичат... винаги се оказва лъжа? Защо все аз страдам ? Защо тези, които ти обещават толкова много, тези, на които истински вярваш, са най-големите смешници и измамници? Толкова много лъжи съм чула, толкова много повърхностна любов... Толкова много думи: "Обичам те"... И за какво??? За да страдам после?? Като не чувстваш едно нещо, не го казвай...
Защо е нужно да лъжеш, да раняваш и погубваш с думите си??
Дано нещо се промени...