Любов ли е?
Срещнах ли те? Припознавам ли се или това си ти?
Ти ли си този, когото чакам, откакто се помня?
Всъщност, кого да питам - теб или себе си? Или?
"Ти си" - крещи сърцето, последвано от всяка една частичка в мен.
"Ти си" - крещи сънят ми, който ти е в плен.
Любов ли е сутрин да ставам с мисълта за теб и вечер да лягам с нея и, независимо колко страхотно е минал денят ми, тази мисъл да е най-хубавата част от него?
Любов ли е, когато мисълта за теб ме прави толкова силна, колкото не съм предполагала, че мога да бъда или толкова слаба, колкото никога преди не съм се виждала?
Любов ли е, когато искам да ти дам всичко, от което имаш нужда и да не мога дори да си представя, че друг би могъл да ти го даде?
Любов ли е, когато откривам истински човек в теб?
Любов ли е, когато си приличаме по толкова много неща и се различаваме по още толкова?
Любов ли е, когато сълзите не спират, когато алкохолът ги долива, а болката прелива отвсякъде?
Любов ли е да забравиш тази болка, да я превъзмогнеш и да си щастлив заради човека, когото си открил?
Любов ли е, когато, от страх да не те отблъсна, премълчавам още толкова истински чувства?
Любов ли е, когато моля цялата Вселена за миг с теб?
Любов ли е, когато пиша това за теб?
Любов ли е, когато се надявам, че това ще промени нещо?
Ако е ЛЮБОВ... то значи съм ВЛЮБЕНА В ТЕБ...
© Йоана All rights reserved.
