Любовта

Любовта

    Чувствам се толкова спокойна и щастлива, някак тихо щастлива. Сещам се как искам да съм влюбена и да споделя този миг с любимия човек. Но съм сама. Не съжалявам, не плача, но силно копнея за деня, в който ще споделя любовта си с човека, който ще е просто до мен. Ще ме гледа в очите и погледът му ще ми говори. Искам да се влюбя, но нека да обикна първо себе си. Защото тогава никога няма да бъда сама!

Тогава всичко ще бъде като да слушаш любима песен и да ù се отдадеш напълно, като да чуеш шепота на вътрешния си глас. Той няма да те подведе, ще те отведе натам, където си позволиш да бъдеш. И ти ще разбереш колко важен си всъщност, колко много значиш за света. Ще откриеш истинската си себестойност. И ще бъдеш благодарен. Благодарен че си, че те има. Не се съмнявай, вярвай в себе си. И ще бъдеш щастлив, усетил чудото любов. Не искам да съм сама, как не искам да съм сама! Не съм и няма да бъда! Понякога се ядосваш, дори сърцето ти е изпълнено с гняв. И трябва да мине време, но времето не минава, нямаш търпение, за да почувстваш отново. Но само спокойствието е това, което ти дава мира. Само то ти позволява да летиш. Любовта не може да бъде намерена, тя е.  Когато я няма, всичко е някак толкова пусто и безсмислено. Не виждаш път, по който да вървиш, а ако има, се питаш по кой да поемеш. А пътят към любовта е само един, той е ясен, чист, красив, необятен. За всеки един от нас светлият път е различен, но един. С различни камъчета по него. Цветя, дървета. Небето е различно. То е с купести или дъждовни облачета. Дори изгревът и залезът са различни!

 „Ех, какво утро само. Въздухът свеж, земята окъпана. Всичко е толкова чисто. И ние се обичаме. И сме заедно. Благодаря ти, Господи. Благодаря ти. Колко е хубаво. Боже, колко е хубаво.” (Свилен Стоянов)

Така аз избрах любовта!

    Любовта е велико чувство, радвам се, че понякога мога да я усетя. За мен тя се крие в спокойствието. Откривам я само, когато съм спокойна. Е, пожелавам си повече такива вълшебни мигове!

А любимият човек...

Използваният цитат е от постановката „Ромео и Жулиета – Да поговорим за любовта” по разказа „Ромео и Жулиета” на Карел Чапек и „Ромео и Жулиета” на Уилям Шекспир. В изпълнението на ТФ  „Феникс” към Сдружение „Феникс 2009”.