Любовта

       Ръцете ти се потят, коленете ти омекват, крайниците ти изтръпват, дишането ти се учестява, топли вълни препускат из тялото ти и всичко това, само от един поглед към този, когото обичаш. Доближавате се един към друг, искаш да му кажеш толкова много неща, но се задавяш от емоции. Сетивата ти се объркват и с една спонтанна, топла, страстна целувка покриваш устните му, още преди да чуеш неговия глас. Затваряш очи и изгубваш усещане за време, изпускаш всичко от ръцете си,  защото в този момент няма нищо друго освен двама ви. Поглеждаш любимия, докато още си в прегръдките му, и всичко изчезва, чувстваш се сигурен, сякаш си в своята крепост. Забравяш всякакви тревоги и грижи, съществувате само ти и той.
          Това ли е любов? Не, това е само една целувка, начин да изразим чувствата си. А какво всъщност чувстваме? Всичко! От любов можем да мразим, да ревнуваме, да се ядосваме, да страдаме и дори по-често изпитваме страдание, отколкото се радваме. Но не е ли точно това страдание сладко? Има един стар израз „Тъгата е хубаво нещо, защото тъжим по нещо, което ни е било приятно” и ако това е цената на любовта, не бихме ли я приели? Много хора казват, че е лесно да живеем без любов, без притеснения и драми, да се прибираме в колкото часа пожелаем, без да даваме обяснение за закъснението си. Аз мисля, че точно тези драми допълват деня ни. Мисля, че притеснението дали не обичаме твърде силно, дали ще бъдем наранени, ни кара да се замислим, че животът е прекрасен с всичките му грижи. Това, че някой ще се притеснява за нас, че ще ни иска обяснение, ни показва, че всъщност и той се страхува да не ни загуби.
         Често любовта е описвана като нещо чисто и красиво. Да, само че реалността не е такава! За да закрепиш една връзка, често се налага да представяш истината по деликатен начин или дори да я изкривиш.

          Любовта е всеотдайност към любимия човек. Виждаш ли блясъка в очите му, да виждаш всички звезди и да мислиш, че това е най-красивата гледка.Да си готов не да споделиш последния си залък, а да го дадеш и да се чувстваш още по- сит.
         Мъдреците казват, че любовта и тъгата вървят ръка за ръка. Да не би да е така, понеже когато намерим любовта, неизменно срещаме и тъгата?А философът Хайдегер е казал „Никой не може да обича вместо теб или да поеме болката ти”.

                                             Аделина Токилиева