Лия Василева, X"^a" 

Да търсиш, да трепнеш, да те е страх, че няма да стигнеш. Това са чувства, предизвикани от търсенето на истинската любов.

 Пътят към нея е труден и изпълнен с препятствията на нетърпението и страха от неуспеха. Много са разклоненията по време на дългото пътуване и една малка грешка в посоката се превръща в едно голямо премеждие. Подобно на Омировата творба "Одисея", човек може да забрави себе си в грижата да стигне до целта си. Независимо дали в края на пътя е дълго търсената любов, домът или семейството, той е еднакво трънлив. Психологическата битка със себе си е една от най-трудните. Преминавайки през всички фази на съмнението, човек трябва да открие дали наистина иска да поеме по дългия път към търсенето на любовта и дали тя е истинската.

 Всяка една любов трябва да премине през дълъг път, за да докаже силата си. Понякога, за да задържиш нещо, трябва да се върнеш назад в спомените си и да предприемеш пътуване към него.

 Минавайки по пътеката на отминалите грешки, можем да преоценим любовта, така че ако тя не е истинска, да продължим напред по пътя. Но ако това  е любовта, ако най-после сме я открили, идва моментът да направим най-трудното и да се изправим срещу нея, за да признаем че сме открили онова толкова възпявано през вековете чувство и да поемем по нов път, този на откритата и истинска любов .