Любовта - не е ли това най-прекрасното чувство на света?! Не е ли удивително да намериш своята сродна душа? Да сте заедно във всичко, добро или лошо. Да ви се струва сякаш светът ще рухне, ако не сте един до друг. Да си готов да направиш всичко, за да бъде човекът до теб щастлив. Любов - за тези, които не са я изпитвали, това е просто една дума, без никакви чувства и емоции, вложени в нея.

     Но любовта, както и сладка, може да бъде опасна с много лоши страни, ако не си наранен от нея, как тогава ще разбереш същността ù? Може да бъдеш нараняван и  да прощаваш, защото просто не можеш да живееш без този човек - причината за твоята усмивка. За да изживееш напълно любовта, трябва да си отдаден на нея, да имаш чувството, че сърцето ти принадлежи на другиго. Да чувстваш празнота, щом той не е до теб. Да, любовта може да бъде трудна, несподелена и да ти се струва невъзможна, но това не ти дава причина да загърбиш чувствата. Все пак няма невъзможни неща. Но какво значи една любов да бъде невъзможна или трудна? Нима разстоянието, годините, различията в културата и семействата ще те откажат да обичаш и да си до любимия човек? Щом две души се обичат истински, всичко това са просто думи. 

    Все пак няма нищо лесно на този свят, за да успееш да бъдеш истински щастлив, трябва да преминеш през трудностите и изпитанията на живота. И след това рано или късно ще достигнеш връх на щастие. Както е казал Гьоте - "Как? Нима любовта има нещо общо с разума?". Не, при  истинската любов граници няма. Там сърцето те направлява. 

    За мен любовта е най-прекрасното и удивително чувство на този свят. Обичайте се, няма нищо по-хубаво то това!