Отбягваш ме... връщаш ме назад - там откъдето започнахме. Бягаш, за да ме изживееш отново там на брега, за да ти донеса онзи трепет, с който ускорих дишането ти, с който изтръгнах сърцето ти, целунах го и издълбах завинаги името си върху него, а после го върнах обратно в тялото ти.
Тогава аз ти казах, че любовта е страст, лудост, обсебване и напрежение, изтощение, като след кръводаряване. А ти се усмихна и ми каза, че всъщност любовта не е бягство, а ние сме някакви и й придаваме своите качества, каза също, че през целия си живот досега, не сме живели истински, а сме се приготвяли за срещата ни. Аз разбира се не ти повярвах, беше прекалено въображаемо за мен. Никога не съм успявал да следвам знаците по пътя си или да се вслушвам във вътрешния си глас и затова може би не съм почувствал приближаването ти. Аз просто искам да достигам с теб, до дъното и после до върха.