Любовта като грях

Колко е красиво ,нали?
Вървиш,а на среща ти милиони влюбени сърца,които не се страхуват от утрешния ден.И дори така студена и мрачна да е днес ноща,те успяват да я стоплят.Любовта,която носи радост и която носи щастие.Хиляди усмихнати лица,които бягат и се лутат в света на мечтите,където няма тъмни мисли и лоши чувства,където за всички е важно едно -хората ,които обичат.
И в този свят,макар и скрита,някъде в сенките се крие лъжата.Лъжата за висшето и перфектното.За красивото и неустоимото.За незаменимото.
Любовта ражда омраза,а тя ражда грях.Които допринася за разбиването на илюзии и надежди,за напразните мечти и безброй сънища.Защото любовта,понякога се гради на чуждото нещастие и това е грях.
А ти вървиш и си щастлив,че днес си с нея.Но какво остава тук,за тази другата,вече чуждата. За бившата?- Остава само празни спомени и това да
преодолее,най-голямото човешко изпитание,а именно да открие самата себе си. И в този ред на мислли и желания,Любовта се явява като едно огромно изпитание за всеки,който е готов да се бори за нея.
Дори понякога тя да поражда този грях.
И това било любов... и му викаме живот.
Тук всичко спира и започва отначало и пак ... и пак докато не стигне края.
А ти вървиш напред-направо и то към мен,Но защо го правиш,защо ме гледаш с този поглед?
Нима съм по различна..?