Любовта - вечната и святата
2 min reading
Любовта – вечната и святата
Човекът е едно наистина странно същество. През целия си съзнателен, а и несъзнателен живот, той непрекъснато търси и иска нещо –дали ще е сигурността на майчината прегръдка, повече пари или успешна кариера, той се стреми с цялото си същество към него.
Най-голямото предизвикателство за човека остава любовта. От хилядолетия наред той се стреми да разбере същината на това чувство и защо някои хора никога не успяват да го изпитат.
И все пак защо търсим любовта? Толкова ли е важна тя за нас, за съществуването ни? Да, важна е! Всъщност всички ние разбираме истинския смисъл на живота, едва когато се влюбим.
Някой бе казал, че любовта е солта на живота. Аз бих казала, че тя е онова сладко усещане, което ни убива.
При любовта има един неписан закон –колкото даваш, толкова тярбва и да получаваш. При нарушаване на баланса идва и голямата драма за човека. Да обичаш, а да не бъдеш обичан, е най-голямото наказание на света. Да искаш някой толкова силно, а да не можеш да го имаш, е състояние, през което всеки преминава рано или късно.
Любовта е религия, която всички ние изповядваме в желанието си да постигнем хармония с душата си.
Любовта е вечна, любовта е свята. Тя е началото и краят на всичко и стремежът ни към нея е разбираем, защото тя е тайнствена и непозната. Всеки иска да реши загадката, но малко успяват да намерят отговора и.
Гърците твърдели, че в началото хората били по двама –свързани помежду си, но те станали много силни и боговете ги разделили и разпръснали по света. От тогава ние търсим половинката в живота ни, този човек, който ще запълни празнината.
Любовта е навсякъде около нас, дори и в най-малките неща, просто трябва да се огледаме и ще я видим. Тя може да ни срещне навсякъде – дори и на улицата, но за да стане това, трябва да отворим сърцето и душата си за нея.
Колкото и да се страхуват някои хора от любовта, те трябва да и се отдадат, защото рано или късно сърцето само ще си потърси това, което дълго време му се е отказвало.
В крайна сметка единственото, което трябва да направим, е да се обичаме. Сложно, нали? Но същевременно толкова просто и ясно. Както беше казал Шекспир: ,, Живеят само влюбените. Останалите просто съществуват.’’ За това нека живеем истински, не само да съществуваме.
P.S. Хора, обичайте се днес, защото утре може и да нямате този шанс!!!
Човекът е едно наистина странно същество. През целия си съзнателен, а и несъзнателен живот, той непрекъснато търси и иска нещо –дали ще е сигурността на майчината прегръдка, повече пари или успешна кариера, той се стреми с цялото си същество към него.
Най-голямото предизвикателство за човека остава любовта. От хилядолетия наред той се стреми да разбере същината на това чувство и защо някои хора никога не успяват да го изпитат.
И все пак защо търсим любовта? Толкова ли е важна тя за нас, за съществуването ни? Да, важна е! Всъщност всички ние разбираме истинския смисъл на живота, едва когато се влюбим.
Някой бе казал, че любовта е солта на живота. Аз бих казала, че тя е онова сладко усещане, което ни убива.
При любовта има един неписан закон –колкото даваш, толкова тярбва и да получаваш. При нарушаване на баланса идва и голямата драма за човека. Да обичаш, а да не бъдеш обичан, е най-голямото наказание на света. Да искаш някой толкова силно, а да не можеш да го имаш, е състояние, през което всеки преминава рано или късно.
Любовта е религия, която всички ние изповядваме в желанието си да постигнем хармония с душата си.
Любовта е вечна, любовта е свята. Тя е началото и краят на всичко и стремежът ни към нея е разбираем, защото тя е тайнствена и непозната. Всеки иска да реши загадката, но малко успяват да намерят отговора и.
Гърците твърдели, че в началото хората били по двама –свързани помежду си, но те станали много силни и боговете ги разделили и разпръснали по света. От тогава ние търсим половинката в живота ни, този човек, който ще запълни празнината.
Любовта е навсякъде около нас, дори и в най-малките неща, просто трябва да се огледаме и ще я видим. Тя може да ни срещне навсякъде – дори и на улицата, но за да стане това, трябва да отворим сърцето и душата си за нея.
Колкото и да се страхуват някои хора от любовта, те трябва да и се отдадат, защото рано или късно сърцето само ще си потърси това, което дълго време му се е отказвало.
В крайна сметка единственото, което трябва да направим, е да се обичаме. Сложно, нали? Но същевременно толкова просто и ясно. Както беше казал Шекспир: ,, Живеят само влюбените. Останалите просто съществуват.’’ За това нека живеем истински, не само да съществуваме.
P.S. Хора, обичайте се днес, защото утре може и да нямате този шанс!!!
© Кристин Стоева All rights reserved.
