May 22, 2007, 9:21 AM

Любовта - вечната и святата 

  Essays
10031 0 4
2 мин reading
Любовта – вечната и святата

     Човекът е едно наистина странно същество. През целия си съзнателен, а и несъзнателен живот, той непрекъснато търси и иска нещо –дали ще е сигурността на майчината прегръдка, повече пари или успешна кариера, той се стреми с цялото си същество към него.
     Най-голямото предизвикателство за човека остава любовта. От хилядолетия наред той се стреми да разбере същината на това чувство и защо някои хора никога не успяват да го изпитат.
     И все пак защо търсим любовта? Толкова ли е важна тя за нас, за съществуването ни? Да, важна е! Всъщност всички ние разбираме истинския смисъл на живота, едва когато се влюбим.
     Някой бе казал, че любовта е солта на живота. Аз бих казала, че тя е онова сладко усещане, което ни убива.
     При любовта има един неписан закон –колкото даваш, толкова тярбва и да получаваш. При нарушаване на баланса идва и голямата драма за човека. Да обичаш, а да не бъдеш обичан, е най-голямото наказание на света. Да искаш някой толкова силно, а да не можеш да го имаш, е състояние, през което всеки преминава рано или късно.
     Любовта е религия,  която всички ние изповядваме в желанието си да постигнем хармония с душата си.
     Любовта е вечна, любовта е свята. Тя е началото и краят на всичко и стремежът ни към нея е разбираем,  защото тя е тайнствена и непозната. Всеки иска да реши загадката, но малко успяват да намерят отговора и.
     Гърците твърдели, че в началото хората били по двама –свързани помежду си, но те станали много силни и боговете ги разделили и разпръснали по света. От тогава ние търсим половинката в живота ни, този човек, който ще запълни празнината.
     Любовта е навсякъде около нас, дори и в най-малките неща, просто трябва да се огледаме и ще я видим. Тя може да ни срещне навсякъде – дори и на улицата, но за да стане това, трябва да отворим сърцето и душата си за нея.
     Колкото и да се страхуват някои хора от любовта, те трябва да и се отдадат, защото рано или късно сърцето само ще си потърси това, което дълго време му се е отказвало.
     В крайна сметка единственото, което трябва да направим, е да се обичаме. Сложно, нали? Но същевременно толкова просто и ясно. Както беше казал Шекспир: ,, Живеят само влюбените. Останалите просто съществуват.’’  За това нека живеем истински, не само да съществуваме.

P.S. Хора, обичайте се днес, защото утре може и да нямате този шанс!!!

© Кристин Стоева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Есето ти е направо страхотно.
  • Много е хубаво есето ти. И аз мисля като теб...
  • Есето ти е великолепно, мило дете. Дано идеалите по дълго време да намират своето място в твоята чиста детска душа.Виктор.
  • На 16 години ти е разрешено да мислиш така. Любовта е до време, ама да не ти дреме...
Random works
: ??:??