Поредният сезон пред американското посолство отмина. Поне за мен. Мисля, че вече си проправих собствена пътечка, след като две години придружавам приятели и познати до заветното „Да" за Съединените американски щати. И много обичат да ме питат защо и аз не се пробвам... ставам ли или не за страната на неограничените възможности. Причините са много и най-различни, но за пред тях изтъкнах само една - защо да отивам някъде, където още от сега ме третират като потенциален терорист? Всеки път ние, чакащите и придружителите, бяхме гонени от единия тротоар на отсрещния, за да не сме толкова близо. След това чантите на разтреперените от вълнение 18-19 годишни момичета бяха щателно проверявани за добре скрито оръжие под формата на парфюм или фон дьо тен. За съжаление, след това се оказа, че самите „изпитващи", великите американци, са били всъщност любезни и добре настроени към нашите уплашени студенти. Така че това възражение впоследствие отпадна. Реших, че просто съм си непоправим патриот. Дока ...