Mar 9, 2007, 3:21 PM
Маминото детенце
4 мин reading
Творчеството на Любен Каравелов има огромно значение за българския народ и за неговото културно развитие.Той е фолклорист, писател, поет и революционер.
Любен Каравелов е писател на небезизвестната повест "Маминото детенце". В творбата си авторът отбелязва проблема за ролята на семейството при формиране характера на децата, както и социални и нравствени проблеми.
Действието в повестта се развива по времето на възраждането. Главни герои са Николчо и неговите родители - чорбаджи Нено и Неновица. В "Маминото детенце" Любен Каравелов представя Николчовите родители по особен начин.Техният външен вид в портретните описания е предаден чрез изопачени форми - "голяма лебеница" и "малка лебеница":
"така щото от тия две разновидни лебеници произхождало едно мазно тяло, което се наричало - Нено чорбаджи."
Авторът оприличава Неновица "с едни животни които се отгояват за Коледа." Николчо е представен като чорбаджийско дете, което е научено всичко в живота да му се предоставя на готово, учителят не бива да му се кара, Иван - нищото изпълнява всичките му капризи.Ако родителите са свикнали да пестят, то детето е свикнало да пилее спестените пари.Отношението на Нено и Неновица към Николчо е много особенно. Те са свикнали да му угаждат и да изпълняват всичките му детски прищевки. Те са се превърнали в негови слуги, роби. Майчината любов е безгранична, но все пак трябва да се знае къде да се спре. В случая на Николчо любовта на майка му е опасна за него - тя го тласка в пропастта. Неновица е позволила на Николчо всичко - това не е от полза за неговото възпитание. Любовта на Неновица го е превърнала в едно разглезено и високомерно дете, уважаващо само себе си, дете което се отнася с пренебрежение към другите, дете свикнало да му се угажда. Именно тази опасна майчина любов е виновна за опропастения живот на Николчо. Животът на Неновица се върти главно около трите й "жизнени начала" :
"Да не излазя из къщата им онова, което би могло да остане в нея; да не се дават 28 пари, когато могат да се дадат 27; да не се доплаща или съвсем да се не плаща на ония, които не могат да ни накарат насила да им платиме..."
Разбиранията на Николчо за живота са напълно противоположни на тези на родителите му. Родителите са са свикнали да пестят от всичко. а чорбаджийското синче - да пилее, да ходи по кръчми и по жени. Благодарение на безграничната майчина любов, Николчо води разхайтен начин на живот. Така той се превръща в нахално "мамино детенце". Той свиква да има всичко, което пожелае. Но вместо обич любовта на чорбаджийката поражда у него само злоба. Той притежава много високо самочувствие, което обаче няма покритие. Николчо се смята за нещо повече от останалите, дори за господар. Така Нено и Неновица изграждат характера му по неправилен начин. Думите на чорбаджи Нено "Дървото трябва да се изправя, дорде е младо." са много правилни. Но дори и той самият не успява да промени Николчо. Вече е твърде късно за това.
В повестта "Маминото детенце" Любен Каравелов е засегнал още един много важен проблем - отношението на чорбаджиите към слугите си. В това произведение авторът директно представя слугата Иван като човека "нищо". Не случайно той го нарича Иван Нищото. В чорбаджийското общество той няма никакви права, дори правото да мисли. Доказателство за това са думите на чорбаджи Нено:
- "А ракията изстуди ли се ?
- Аз мисля, че се е изстудила - отговорило Нищото.
- Ти мислиш!... Хиляди пъти ти съм казвал да не ми отговаряш така. И във Филибе те водих и в Захара те пращах - не можа да станеш човек! "Трябва да се е изстудила, чорбаджи!" - тъй трябва да кажеш. Кажи де ..."
И Иван естествено отговаря както чорбаджията иска. Той се примирява с чорбаджийските и Николчовите прищевки. Иван Нищото се оставя да го тъпчат и унижават, както си поискат. Той се задоволява с огризките от богатата чорбаджийска трапеза. Ние с право можем да го наречем "Нищо". Но в повестта не само Иван се превъплащава в човека нищо. Чорбаджиите Нено и Неновица също са такива. Те не могат да се справят с възпитанието на сина си. Всъщтност те не правят "нищо". Освен това не притежават никакъв морал. Те не са нищо друго освен доволни, угоени чорбаджии, които уважават само себе си, отнасят се с пренебрежение към слугите и обичат удоволствията - те са изключителни егоисти. Лицето на Неновица е почти винаги сериозно, защото тя винаги мисли за "важни" въпроси, като колко сол да тури на зелето, как да се умалят домашните разноски и прочие.Това е единствената работа на Неновица. С една дума "економистката" не прави нищо. Именно заради това имаме всички основания да наречем цялото чорбаджийско семейство "нищо". Те не изпълняват никаква роля в обществото.
Точно тези хора "нищо" са съвременното зло на обществото. Нено, Неновица и Николчо водят паразитен начин на живот. Те са спечелили всичките си пари с измами, а не с честен труд.
Целта на съвременните наши писатели е да осмеят това зло и всички нечистотии, обкръжаващи обшеството. Именно такава е целта на повестта "Маминото детенце".
Любен Каравелов е писател на небезизвестната повест "Маминото детенце". В творбата си авторът отбелязва проблема за ролята на семейството при формиране характера на децата, както и социални и нравствени проблеми.
Действието в повестта се развива по времето на възраждането. Главни герои са Николчо и неговите родители - чорбаджи Нено и Неновица. В "Маминото детенце" Любен Каравелов представя Николчовите родители по особен начин.Техният външен вид в портретните описания е предаден чрез изопачени форми - "голяма лебеница" и "малка лебеница":
"така щото от тия две разновидни лебеници произхождало едно мазно тяло, което се наричало - Нено чорбаджи."
Авторът оприличава Неновица "с едни животни които се отгояват за Коледа." Николчо е представен като чорбаджийско дете, което е научено всичко в живота да му се предоставя на готово, учителят не бива да му се кара, Иван - нищото изпълнява всичките му капризи.Ако родителите са свикнали да пестят, то детето е свикнало да пилее спестените пари.Отношението на Нено и Неновица към Николчо е много особенно. Те са свикнали да му угаждат и да изпълняват всичките му детски прищевки. Те са се превърнали в негови слуги, роби. Майчината любов е безгранична, но все пак трябва да се знае къде да се спре. В случая на Николчо любовта на майка му е опасна за него - тя го тласка в пропастта. Неновица е позволила на Николчо всичко - това не е от полза за неговото възпитание. Любовта на Неновица го е превърнала в едно разглезено и високомерно дете, уважаващо само себе си, дете което се отнася с пренебрежение към другите, дете свикнало да му се угажда. Именно тази опасна майчина любов е виновна за опропастения живот на Николчо. Животът на Неновица се върти главно около трите й "жизнени начала" :
"Да не излазя из къщата им онова, което би могло да остане в нея; да не се дават 28 пари, когато могат да се дадат 27; да не се доплаща или съвсем да се не плаща на ония, които не могат да ни накарат насила да им платиме..."
Разбиранията на Николчо за живота са напълно противоположни на тези на родителите му. Родителите са са свикнали да пестят от всичко. а чорбаджийското синче - да пилее, да ходи по кръчми и по жени. Благодарение на безграничната майчина любов, Николчо води разхайтен начин на живот. Така той се превръща в нахално "мамино детенце". Той свиква да има всичко, което пожелае. Но вместо обич любовта на чорбаджийката поражда у него само злоба. Той притежава много високо самочувствие, което обаче няма покритие. Николчо се смята за нещо повече от останалите, дори за господар. Така Нено и Неновица изграждат характера му по неправилен начин. Думите на чорбаджи Нено "Дървото трябва да се изправя, дорде е младо." са много правилни. Но дори и той самият не успява да промени Николчо. Вече е твърде късно за това.
В повестта "Маминото детенце" Любен Каравелов е засегнал още един много важен проблем - отношението на чорбаджиите към слугите си. В това произведение авторът директно представя слугата Иван като човека "нищо". Не случайно той го нарича Иван Нищото. В чорбаджийското общество той няма никакви права, дори правото да мисли. Доказателство за това са думите на чорбаджи Нено:
- "А ракията изстуди ли се ?
- Аз мисля, че се е изстудила - отговорило Нищото.
- Ти мислиш!... Хиляди пъти ти съм казвал да не ми отговаряш така. И във Филибе те водих и в Захара те пращах - не можа да станеш човек! "Трябва да се е изстудила, чорбаджи!" - тъй трябва да кажеш. Кажи де ..."
И Иван естествено отговаря както чорбаджията иска. Той се примирява с чорбаджийските и Николчовите прищевки. Иван Нищото се оставя да го тъпчат и унижават, както си поискат. Той се задоволява с огризките от богатата чорбаджийска трапеза. Ние с право можем да го наречем "Нищо". Но в повестта не само Иван се превъплащава в човека нищо. Чорбаджиите Нено и Неновица също са такива. Те не могат да се справят с възпитанието на сина си. Всъщтност те не правят "нищо". Освен това не притежават никакъв морал. Те не са нищо друго освен доволни, угоени чорбаджии, които уважават само себе си, отнасят се с пренебрежение към слугите и обичат удоволствията - те са изключителни егоисти. Лицето на Неновица е почти винаги сериозно, защото тя винаги мисли за "важни" въпроси, като колко сол да тури на зелето, как да се умалят домашните разноски и прочие.Това е единствената работа на Неновица. С една дума "економистката" не прави нищо. Именно заради това имаме всички основания да наречем цялото чорбаджийско семейство "нищо". Те не изпълняват никаква роля в обществото.
Точно тези хора "нищо" са съвременното зло на обществото. Нено, Неновица и Николчо водят паразитен начин на живот. Те са спечелили всичките си пари с измами, а не с честен труд.
Целта на съвременните наши писатели е да осмеят това зло и всички нечистотии, обкръжаващи обшеството. Именно такава е целта на повестта "Маминото детенце".
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
чудесно е
-
Много добро есе!!!
-
много е добро аз например тая година също имах да пиша на тая тема мойто излезе доста дълго твойто е по картко но много съдържателно браво браво
-
Ами отговора е много прост B3n1f10s.
Това лично МОЕ "произведение" е ЛИС (ако знаеш какво е).
А "Отношението на Алеко към американската действителност в пътеписа "До Чикаго и назад" е съчинение разсъждение. Просто и двете са публикувани в графата ЕСЕ, защото няма графа за ЛИС и прочие. -
Тва е добро , макар да мисля,че не е точно твое просто заради другото ти есе стилът е различен все чете човек есета надвама различни човека !
-
Писала съм го аз
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
