„Представете си” – беше казал Джон Ленън – и написа най-великата мечта. Свят без държави, без богатства, без религии, без ад и рай, без завист и глад. Някои хора биха казали, че сме мечтатели, други – че сме луди, трети – че просто не живеем на този свят. Може би всички те са прави. Сигурно Джон Ленън е бил обсебен от налудничавата мечта за един по-добър свят. Но май със смъртта му, умря и тази мечта.
Като че ли в днешно време стремежът за по-добър свят се свежда до омиротворяване на разбунтували се неамериканци, трупане на капитали по всевъзможни легални, нелегални, морални, неморални, здравословни и нездравословни начини. Войните, новите „Кръстоносни походи” и мисиите сякаш са тук, за да ни покажат, че човешката простотия е единственото безкрайно нещо на тази Вселена. Възможно ли е мечтата на един човек да промени света? НЕ! Абсурд! Дори да е споделена от 100 милиона мечтатели, този блян би просъществувал само на Луната, ако въобще някога отидем там. Възможно ли е един ден да няма во ...